Приказките съществуват от памтивека и много родители усърдно ги разказват на децата си с желание за поучение и забавление, увлечени в страховете от острите съвременни проблеми като престъпност и наркотици, родителите пропускат да обърнат внимание на детските приказки, които всъщност могат също да бъдат опасни. Всеки родител трябва да знае, че сладникавия и романтичен вид на приказките днес не винаги е бил такъв и в миналото. Детска литература се появява отскоро, първите приказки са написани от Шарл Перо, до тогава тези истории се разпространяват като народно творчество в най различни варианти. Общото между европейските приказки е, че те произлизат от древногерманската митология и преди литературната епоха са носели езическия и окултен дух на нехристиянските общества от древността. Неинтересна е статията в уикито за приказките на Шарл Перо и братя Грим, поели в оригинала си най силно от демоничния характер на езическата митология. Чудовищата и демоните не са като днешните силни, но грозни и глуповати и най вече героите не са прекрасни принцеси и възхитителни принцове описвани според сегашните критерии. Цитирам от уикито ;

" . . . Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад - така например в книгата си „Психоанализа на вълшебната приказка“ детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на братя Грим като фройдистки митове. . . . "

Разбира се литературната обработка на тези митове ги прави поучителни и увлекателни, а и повечето деца са с имунизация от внушение на простотии, но въпросът е друг. Редно ли е родител, които се предполага да е интелигентен и образован и претендиращ да е вярващ да не разпознае делото на "рогатия" в една такава история като тази на пепеляшка. Романтичния съвременен образ е заместил истинското лице на една интригантка, безскрупулна кариеристка, ползваща черна магия за да се добере до власт посредством формален брак за високопоставен младеж. Подхода и е нагъл и арогантен, манипулацията започва с поява неканена на светско събиране, омагьосване на жертвата чрез разпалване на похот и измъкване в разгара на прелъстяването, точно такъв е подхода на "светските дами" дори и днес.

Ето и цитат от "Червената шапчица";

" . . .Вълкът, след като влиза в къщата на бабата, я разкъсва и изяжда като все пак оставя настрани едно парче и когато Червената шапчица пристига, той, преструвайки се на бабата, я кара да изяде това парче и да пие от виното (в действителност кръвта на бабата). . . ."

А историята на спящата красавица разкрива Шарл Перо като непоправим психопат;

„ . . .Когато принцът заминава на война, майка му решава да изяде принцесата с двете й деца. . . .“

Днес много вярващи родители със строгост ще заявят, че предпазват детето си от порнография, слагат "парентал контрол" на компютъра и др. такива мерки. Но не се опитват да видят подсъзнателното въздействие или духа на приказките. Едно списание с голотии не е достатъчна причина да се прецени, че то не е подходящо за деца. В миналото не е имало "плейбой" или ХХХ сайтове, имало е "Червената шапчица", "Снежанка и седемте джуджета" и подобни.

Както се казва в Йоан 10 глава, "всеки който не идва в мое име идва да открадне, да заколи и да погуби . . .", тези приказки са вредни не толкова за детето, колкото за духовно немарливия родител поддал се на митовете за грижи и внимание към детето.

Всеки християнин може да намери добре илюстрована детска Библия или дори сам да започне да разказва на детето преобразите в Писанията, които са не по малко интересни и увлекателни.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F_%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%BC

Не бях се замислила сериозно над темата.Всичко това , което казваш в постинга обаче е верно.Определено не ми харесва да се четат приказки за магьосници и чародеи.Аз също насърчавам детето си да четем от детската библия и предпочитам да му чета статии с обрезователен хараскер.Поздрав!