Прочетен: 1639 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2007 21:53
След дипломирането си Джордж Уолкър Буш се жени, започва малък бизнес с добив на петрол в родния си Тексас и вероятно с надежда да прекара старините си с Американската мечта. Когато всичко изглежда безнадежно, се появява една личност, близък приятел на Буш-баща, която като влияние в Америка може да се сравни само с пророк Самуил. Ако вече сте свикнали с моите аналогии, то би трябвало да познаете, че говоря за Били Греъм. Благодарение именно на вече остаряващия Евангелизатор, живота на Джордж се тръгва с Евангелието, спира с пиете и се записва в служение за мъже изучаващи Библията в Мидълтън, централен Тексас. Тук в тази почти манастирска обстановка на Евангелски дух Джордж се занимава с изучаване на Библията и в непрестанни молитви. Политическата му кариера започва именно от тук, макар и ролята на Били Греъм да не е за подценяване. В малката радикална Евангелска общност, се събират мъже на вяра от различни части на Тексас, които подобно на хората около Давид бързо издигат Джордж до кандидат за губернатор. Удивително е да се види какво могат евангелските общности, когато се обединят според Божията воля. Следващото стъпало в кариерата му е постъпка, която може да се сравни като драматизъм само с убиването на Голиат от Давид. По време на кандидатски диспут в Айова на републиканската партия, водещия пита, "кой философ ви е оказал май голямо влияние" . Джордж отговаря трети с едно име, "Джизъс", гледах записа, беше нещо невероятно, той просто промълви тихо но уверено, "Джизъс" и буквално усетих как невидима вълна премина през малката зала и достигна и до мен, въпреки разстоянието и времето. Но да не прескачаме и ролята на Били Греъм, този "ефремец" просто буквално "помаза" Никсън за президент през 60-те. Само че, Никсън колкото и добър президент да беше не успя да избегне съдбата на Саул, и бе политически "убит" от необрязаните "филистимци". През 2000 г. обаче Били Греъм намери истинския "цар" на Америка.
За мен Джордж Уолкър Буш, ще си остане последния Президент, човек на вяра избран от Господ преди идването на нощта, за съжаление и в Америка, не само у нас хората бързо се ориентират, че с работа и честност се постига само насмешка и дископатия, измекярите и престъпниците владеят нощта.
Глупостта е най-големия порок, и в този смисъл Вие сте неспасяемо порочен.
Постарайте се повече следващия път, и на всяка цена си купете правописен речник. Срамота е.
Личното ми отношение към Вас и начинът Ви на мислене не бих нарекъл точно омраза - лош късмет, никога не сте бил невярващ и ще Ви е невъзможно да проумеете отношението към хората, живеещи в измислен свят, опитващи се да подменят реалността с фикция, такива, които тръбят, че са повече от другите, издигайки неврозата си до святост. Вярващият влиза в порочен кръг, той може да проумее и да види единствено това, което вярата му "вижда" и "проумява". Вярата няма аргументи, тя е аргумент сама на себе си.
И точно като продукт на гледната Ви точка писаното по-горе не съответства на реалността. Би ми отнело доста време да адресирам конкретно всичко избълвано от Вас, и все пак, некохерентните Ви разсъждения и обидните епитети, които използвате, ме забавляват. Което е и причината да съм тук.
Очевидно не е лесно да си християнин, ежедневната битка с реалността изисква доста сили и не остава време за нещо толкова елементарно като правописа. Престанете поне с това "ий", дявол го взел.