Видеото най-долу е от предаването на "Господари на Ефира", където аматьор журналист критикува "превода" на Гедеон. Не само българския, но и английския на "Олд кинг Джеймс" като погрешни. Абсурда е шокиращ, редакцията от 1924 в изданието на "Гедеон", е сравнена с православната ревизия от 1981, като православното издание бе обявено като оригинално!

http://hristianstvo.start.bg/article.php?aid=1360

Това е линк с подробно описание на преводите на протестанти и православни. От тази статия писана от православен, разглеждал архивите на синода, се вижда някои съмнителни или непотвърдени данни за историята на славянската Библия. Вижда се кой е направил първия превод на съвременен български език, американски мисионери, като версията не отстъпва на разпространените за времето си западни преводи. С това мисионерите поставят началото българската християнска Библия. Елиас Ригс е един от най големите специалисти по староеврейски за времето си, като пръв публикува и арамейска граматика. Докато значително по късното издание от синода дори не претендира да се сравнява с християнските ръкописи, и не държи на коректна съвременна граматика. Представям си как ли са реагирали литературите на времето си, явно архиереите не са искали да копират протестантската версия и за това са създали нещо, което може да се нарече държавно-православна версия на Библията. Ето защо ревностния християнин не трябва да има възражения по повод граматиката или скверните книги там, издаделите имат скромни лични намерения с това издание.

От "журналистът" бе намерена фрапираща грешка в Мт. 4:7. Можем да сравним, "7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог". (Matt 4:7)" и ортодоксалния, " 7. Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего". Не зная защо начинаещия подмазвач избра точно този стих, ето значението на гръцки, оригиналния език на стиха, не "синодалния".

7 εφη αυτω ο ιησους παλιν γεγραπται ουκ εκπειρασεις κυριον τον θεον σου (Matt 4:7).

Проблемната дума тук е;

( G1598 ἐκπειράζω ekpeirazō ek-pi-rad"-zo ) From G1537 and G3985; to test thoroughly: - tempt.

( G3985 πειράζω peirazō pi-rad"-zo ), "периазо" се среща по често, 35 пъти и навсякъде смисъла е; опитвам, пробвам, изкушавам. Като в Евангелията е само за Христос. Разликата между изкусиш и изпитваш е само орфографическа, смисъла е прекалено същия. Тук Г1598 има приставка "ἐκ" както и в още 3 стиха, за да се предаде обобщаващия смисъл, в другите случаи е без нея, споменава се конкретно действие. Среща се и още един номер ( Г3984 ) два пъти в Ев. 11 със същия смисъл. В Мт. 6:13 е ( G3986 πειρασμός peirasmos pi-ras-mos" ) периазмоса предполагам е отделен с друг номер , защото случаите в които се среща са за неопределено бъдещо изкуство.

Все пак думата изкусител се среща и в протестантския вариант, тя е едно корена с думата изкуство, нещо което не достига на "нова ТВ" и изобщо на слагачите наричащи се журналисти. Малко по нагоре в стих трети дявола е винаги изкусител при говоренето. Изкуство имаме в 1Кр. 3:10, където Павел е "софон акитектон" и в Дн. 17:29 където е ( χάραγμα τέχνη ).

Най добре изкушението е представено в Мт. 4 и Лк. 4, 40 дена в пустинята са подобни на лутането на народа до достигането на р. Йордан. В пустинята изкуството предлага на Иесус да направи чудо и да се сдобие с нужните материални блага за тялото, дори въпроса е изкушение, "ако си син Божи . . .". Иесус разрешава заповедническия тон на въпроса, за да отговори, че е човек нуждаещ се от Словото Божие. Този отговор не е пресилена скромност, нуждата от Словото в ситуацията е ирония изкуството няма Словото, само някакви самунчета предлага. В следващия въпрос изкуството решава да цитира псалмите и то с благородната цел Иесус да разкрие себе си пред народа и братята си, за да могат всички да се покаят вследствие на видяното чудо от Храма. Отговора може и да е малко странен, но всъщност е брилянтен, Христос отказва да направи чудо за себе си отново, защото това значи да опитва или пробва силата на Бог. С този отговор Бог се поставя по важен от имидж, а предложението е направо кощунствено. С третото изкуство виждаме да се предлага власт, с която да се разрешат всички проблеми на света, Христос отново демонстрира скромност на световно ниво. Той иска да служи само на Бога, световните царства или сили не го интересуват, така властта на дявола е принизена и отхвърлена като слаба оферта на мижава фирма.

Да се върнем на статията, която е част от серия изследваща историята на българската Библия ето на този линк;

http://www.bibliata.com/cgi-bin/viewlib.php?action=library&cat=47&m=bible

В статията на Ив. С. Марковски има и някой пресилени твърдения, премълчани важни исторически подробности относно първите славянски преводи, но за тях ще се впусна друг път в разглеждане.

Вече апелирах аъм засегнати протестанти да станат инициатори на един съвместен превод с българските православни богослови и католически. Така би имало един превод за всички български говорещи християни. В блога си цитирах за френския превод TOB.

За разлика от мен, който не владее грамотно никакъв език, Вие сте филолог и полиглот. Опитайте се да организирате група богослови и филолози за един икуменически превод на Св. Писание.

Между другото, Митрополит Григорий е един от най-образованите български владици и е специализирал богословие в протестантски богословски институт.

Ами има стандартното образование за православен клирик - 5+3 години специализирано образование със изучаване на старогръцки, староеврейски и латински, освен останалото. Преводът е точно ИЗКУШАВАМ, защото дяволът изкушава Христос, а не го изпитва за разтоянието от Земята до Слънцето. Как би ви звучал отговора: "Няма да изпиташ...", не прилича на "няма да изкусиш". То не че за евангелистите има някакво значение да разбират текста.

Клименте, какъв общ превод, те не го пускат в селото, евангелиста за кметството пита. Само това оставаше с вас да правил преводи.

Че какво мнение да има за превода на Джеймс, правен е 1500 г. след Христос. От какво го е правил за да е верен? В Новият завет се цитира само Септуагинтата, а Джейм взима еврейските тълкувания на масоретите, които са правени 1000 г. след Септуагинтата и в някой случаи се различават с над 20% от нея. Кумранските свитъци показаха пълната несъстоятелност на масоретския текст. Даже номерацията на намелините псалми и псалм 151 е еднаква в Кумранските свитъци и гръцкият превод. А при масоретите и Джеймс номерацията е друга и 151 липсва.