Направих кратко разследване на „чудото от Сирия“, ето какво разкрих за чудесата в арабските страни.
Историята на иконата от манастира Saidnaya бе прокламирана за първи път у нас още през 2005 г. и то от амвон от системата на Божия църква. Вчера прочетох тази история на сайт, http://www.hristianstvo.net/?p=268 на които бе даден линк в www.bibliata.com. Християнския портал постави превода на тази публикация просто като информация, без никаква оценка, все пак бяха поставени линкове на източниците, всички интернет следи водят до някакъв православен сайт в Айдахо; http://www.pigizois.net/agglika/the_miracle_in_siria.htm
Който съответно е превеждан и постван само в „православната зона“, свидетелството се намира само в руски, български и сръбски сайтове, може би и в гръцки, но не знам как се изписва за да го гуглирам. Заинтересува ме, след като този манастир е взел дарение от $800 000 за правене на чудеса, каква е реакцията на местните хора. Бързо разглеждане на всичко свързано с Saidnaya показа процъфтяваща туристическа индустрия и вълни от имигриращи зад океана сирийски християни. Защо ли тези хора се отдалечават толкова от великото чудо, което според руски сайтове лекува всичко, а според попа от Айдахо дори възкресява хора нарязани на парчета. Направих последната стъпка, която можах по случая, свързах се познати арабски евангелски християни, които поддържат връзка с вярващи сънародници и лесно биха открили някой от хилядите преселили се в Канада или САЩ жители на градчето до манастира. Отговора бе очаквания, никой от сирийците не чувал за чудото, дори местните хора се изненадали от наличие на чудотворни икони на тяхна територия. За практиката да се приписват чудеса на иконите сирийците, както и моите познати от Египет и Ирак са чували да става само в Русия и Гърция но не и в арабските християнски общности. Убедиха ме и друго, арабите преминали океана се разбирали много по добре с евангелските и протестантските общности, за разлика от гръцките и руски ортодокси. Дори сред църковните членове в евангелските църкви в Австралия, арабите са с най голям процент от етническите общности, не се забелязват извращения от вида, просяци или обратни и прелюбодейци да се правят на набожни, блудниците са си блудници, просяците се редят за социална помощ без да се лигавят с религия. Съществува заблудата, че след като сред арабите се набляга на гръцкия и се провеждат служби на гръцки то това означавал източно православие, няма такова нещо, сред обикновените вярващи хората са ревниви за Словото и който стане вярващ хваща да учи старогръцки, преводите не ги устройват.
Откритието до което достигнах е, че само в нашия регион хората се отнасят така не мърливо със Словото и не се свенят да цитират явни лъжи. Практика да се приписват чудеса на иконите може да се сравни само с езическа ерес изчезнала от повечето места по света, но тук продължаваща да вирее не само сред казионната религия, но дори сред хора представящи се за евангелисти.
