"Британската империя няма врагове или приятели, тя има само интереси."
Уинстън Чърчил
Тази леко цинична фраза чух на съседна маса в заведение с детски кът вчера вечерта, където възрастен господин убеждаваше нещо събеседниците си. Нищо особено, но точно преди да вляза в това заведение се сетих за два документални филма гледани наскоро. Единия относно египетския поход на Наполеон, а другия бе с участието на Васил Добрев от френския египетски институт в Кайро относно изследвания на сфинкса. Според първия документален филм, Наполеон нахлува в Египет и се отправя с армията си към пирамидите, по пътя обаче той среща така наречените "Мамелюци", наемници които били наети от някакъв султан, но вместо да му служат му резнали кратуната и установили нещо като военна диктатура заграбвайки цялата власт. Според филма на "би-би-си", жабарите лесно разбили оялите се наемници и успели да стигнат благополучно до Кайро и пирамидите. Разходката около пирамидите на първия консул на републиката, тогава едва 29 годишен довела до необичайно откритие изпод пясъците се показвал странен камък и след като жабарите разровили наоколо пред тях се открил в пълния си ръст прочутия сфинкс.
Тогава не обърнах голямо внимание на тази история, но точно вчера се замислих, не е ли някак странно, че тази голяма статуя, привличаща туристи и мистици от цял свят бива открита едва преди 200 години? И как така, точно първия консул на републиката успява да види под пясъка този харизматичен образ? Логиката естествено подсказва нещо друго, войската не е седяла със скръстени ръце, 20 000 човека за две и половина години без работа са могли да натворят безброй глупости като например безсмислените и нищо не казващи за страната фонетични йероглифи, които също са открити именно от жабарите, камъкът "розета" написан на неграмотен гръцки, измислен демотик шрифт и още по измислен йероглифен текст. Е явно нашествениците са решили да оставят и спомен около прочутите пирамиди и то такъв че да се мери с тях. Сфинкса е направен от много мек варовик, вероятно е бил пренесен по временна релсова линия, мекия варовик не е толкова тежък.
Нашия сънародник явно е усетил духа на египтологията, ментета с политически аспирации и както той твърди, е напуснал България по политически причини, е намерил във френския институт единствен чужд в Египет, подходящо поле на изява на способностите си, да обслужва политиците с подходящи "исторически" материали, старателно създавани и драматично обяснявани.
Когато излязох от там се обадих на съпругата си, тя свърши тренировките и реших да отбележа това откритие по екзотичен начин, дъжда точно тогава почти бе спрял, ръмеше леко и ние двамата нарочно отидохме до кварталната градинка, където въпреки дългите години брак и неподходяща възраст бяхме единствената влюбена двойка.
Дъжда все пак не ни даде много време, за това купихме бутилка вино и се прибрахме, като по пътя продължих мислите си за други открития в Египет. Сетих се за гробницата на Тутанкамон и за откривателите и. Хауърд Картър е бил художник, прерисувал е йероглифите и вероятно се е старал да осигурява на клиентите си интересни и значими картини и изображения, като добър търговец е по украсявал нещата. Лорд Карнарвън е бил политик, не по лош от сънародника си Чърчил, занимавал се е със сигурността на канала и е наблюдавал британските интереси в региона, подобно на Наполеон той едва ли би се замислил над дилемата, дали да не предложи на местните "кътфроутс", както англичаните наричат ножарите, идиотски занимавки като съкровища от дупки подходящо превърнати в гробници.
За това фразата на Чърчил не е цинична, политиката навсякъде работи с интереси, а не с факти, не с истина и не с наивни идеали, а с груби и нагли лъжи и заблуди. Именно джентълмен като него може да направи такова признание, и само богоизбран като мен може да достигне до такива изводи.
