Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2008 23:50 - Болести и демони
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.01.2012 18:50


Мисля, че сега е дошло времето да разкажа една история за единствения ми сблъсък с диабетен шок, на който присъствах.

Случи се в малък офис, част от голяма фирма, който държаха само защото беше на много централно място. Явно нямаха големи очаквания от него, защото там държаха три млади жени. "Управителката" 20-годишна мома по време на случката, дъщеря на спортисти приятели на големия шеф, поне в офиса го раздаваше много сериозно въпреки, че беше мамино детенце. Друга 20-годишна, пишман красавица, надарено момиче, женена за пишман мутра, тя ме гледа често малко накриво, явно свикнала да получава дежурни комплименти, каквито аз не правя на никоя жена, освен когато взимам пари. Третата жена, 28-годишна е особена и странна, облича се спортно, походката и бе отявлено спортно — гимнастическа, с широка стъпка, силно почти изхвърляне на глезена и отскок с пръстите на краката. Тя е героя на разказа, веднага да добавя със сигурност не е наркоманка или друго нещо пристрастена, без да забавя походката си съм я виждал да носи три чашки капучино, без да се олее, баланс и равновесие на спортист. Все пак в нея имаше и неща, който не можех да си обясня, въпреки гимнастическото движение на краката, ръцете и при ходене бяха напълно неадекватни, при бърза крачка всеки човек си има специфичен стил на движение на крайниците, но нейния бе напълно противоестествен, винаги когато не носеше чанта, документи или капучино, ръцете и бяха странно допрени до хълбока или корема, при това не се прегърбяше, а само леко се привеждаше, което си обяснявах с поглед забит във върха на обувките и много замислена физиономия. За разлика от другите две колежки тя бе прекалено мълчалива, една от най-мълчаливите жени, които съм срещал, на няколко пъти съм говорил с нея, нормално общува и говори, дори гласа и е мек и равен, не като на други жени, писклив и с неравномерно изговаряне на думите.
До тук нищо интересно, докато един ден отивам при тях по-рано, и се шашкам. "Красавицата" държи телефона с треперещи ръце, като тя цялата се тресе, а през врата в съседната стая "гимнастичката" лежи с опънати крака и очи вперени в тавана. Първата ми мисъл бе нападение от бандити, дори отстъпих назад, за да бягам, "красавицата" бе така изплашена, че направо предаде ужаса си на мен, а винаги си е придавала важност. Обърна се към мен и с треперещ глас ми каза "отиди при нея", "нападнаха ли ви? питам", "нее отговаря“ и се опитва да набере номер с треперещи ръце. Отивам при падналата и гледам, полята е с вода лежи на пода, явно е диабет и са и давали с вода, но като е легнала са я олели, но защо е така изплашена колежката и какво толкова се е случило се питам. Когато решавам да й дам вода от шишето до нея, понеже виждам да си отваря устата като чели мляска. Питам искаш ли вода, отговаря с един ужасен глас, които не подлежи на описание, "Даа", внимателно го поднасям, беше зимата, като и вдигам леко главата. "По бързооо" чувам от нея и изтръпвам, ето какво е ужасило колежката и все още спомена ме кара да потрепна, това не бе нейния глас, не бе женски глас, не бе дори и мъжки, а глас като на демон.
Сега вече знам, че под понятието демон не се разбира личност или същество, а нарушение и проблем в живота на човек. Преди, когато все още не разбирах реалната ситуация не съм мислил, че ако срещна демон или бяс ще се уплаша, но този глас сериозно ме обезпокои. Това все пак ми даде правилната представа за самата идея за демон или бяс. Това вид болест, нарушение на правилния живот.
Концентрирах се и й дадох да пие вода, тя продължи да крещи „дай малкоо“, само докосна с устни шишето и пак поиска с демоничния глас. Реших да я накарам да стане, виждах, че не си е глътнала езика дори равномерно и дълбоко диша. Диафрагмата се движеше видимо, и забелязах много рядко наблюдаваните двойни присвивания на коремните мускули, когато диафрагмата обръща движението, ръцете и долепени до корема се извиваха много странно, като чели някой невидим я стискаше за китките и се опитваше да ги извие настрани, а тя се бореше с него.
Започнах нещо да й говоря, дори предложих пак да я вдигна, не стана, но спря да си извива ръцете и започна да си държи китките сякаш стиска въже, на което виси. Тогава дойде "управителката" доведе един съсед охранител разбиращ от първа помощ, погледна я, видя, че нещата не са да й помага с нещо и дори започна да й вика, както треньорите викат на деца, които са се ударили и трябва да станат и да продължат да тичат. Сега в голямата група тя се успокои и дори я вдигнаха да седне на стол. Погледа и бе все така тъжен и замислен като в нормално състояние, а не луд или изнервен човек.
Така разбирам и реалната причина за появата на "демона" или диабета, както всички други болести и тази не е с различен произход, нарушаване работата на кръвоносна и нервна система водещи до увреждане и функционалност на органи.

хсхдафхдф



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2319925
Постинги: 2189
Коментари: 793
Гласове: 3688
Архив