Религията във Властелина на Пръстена
Когато започнах да изучавам образите във тази книга се натъкнах на послания не само с духовно но с определено догматично за християнството значение. Разбира се Толкин като най редовно черкуващ се католик, като приятел на един от най изявените догмати на вярата К. С. Луис е оставил в творбите си вярата си в Библията и Господ много по явно отколкото може да се предположи. Уникалното при него е че Той не средностатистически католик както може да се предположи. Неговите дълбоки познания по история и лингвистика са го довели до открития, които явно са в противоречие на не само "мейнстрийм" религията, но и се явяват един уникален и пълен светоглед за Бога и съдбата на човека. Фактически във; "Властелина", "Силмарилион" и "Недовършени предания" е създадена една нова теология и догматика или по скоро е изтупана от забвението древната вяра. Която е открита не само в митовете но и в бита на провинциална Англия. Противно на разпространените заблуди вярата в Европа не е насаждана от папата, а е разпространявана със силата на духа и се е превърнала в определяща на културата на хората много преди корумпираната държавна машина да превърне църквата в институция на властта. В Англия класическия папистки римокатолицизъм никога не е бил популярен до времето на Хенри осми, когато църквата е била независима, едва след държавните укази срещу нея се разпространява тази паписткоориентирана вяра. В литературата си Толкин е дал поле на изява именно на тази "олд стайл" вяра, на която и липсват догматични трудове, но е била неформална и масово разпространена.
Властелина е не само изтупване на прахта от древния начин на поклонение, в който е обърнато внимание на връзката на независимия индивид със Създателя си. В творбата се разглеждат и много сериозни източници на по новите доктрини на вярата, но най важното и масово пропускано от всеки читател и открито сега от bogoizbrania е пророческия характер на книгата за събитията които имат да станат в нашия свят, които са изобразени във Властелина. Ще разделя поста на три части, историческо митична, доктринално евангелска и пророческа, вторите две малко трудно се разделят, но именно там е най важното ми откритие което не се намира другаде.
Митове и История
Една част от любителите на Властелина са хора с някакви неясни и неориентирани идеи за митология и приказки. Техния ентусиазъм се разпалва от описанието на рохиримите и в захлас гледах как бе описана приликата на влизането на Гандалф в двореца Медусел като преразказ на някакво подобно описание в "Беоулф", споменато бе че името на царя значи "Водач", и ентусиазма бе до тук. А истинската символика е след това и в освобождаването на "Водача" от магията на корумпирания магьосник. Не бе обърнато внимание че Теоден е дума с гръцки произход и всъщност значи "Божи-главатар", че Глима "Змийския език" е име подобно на младши изкусителя в книгата К. С. Луис "Писмата на Душевадеца", но Толкин разширява образа му до фалшивата религия обсебила политиците на запад и сковала ги в робство и болестно състояние. Сцената във филма бе прекрасно показана неговата идея, едно от предимствата на киното пред книгата.
Друг момент на типично английски символизъм е сцената със седящите около пътя същества в планината Ган-Бури-Ган. с това е изобразена практиката да се поставят гробове около специални "пътища на мъртвите" практика срещана и до днес само в Англия. Каменни надписи на надгробни паметници са поставени от двете страни на пътя и на тях са изписани религиозни послания. Толкин хипотетично представя тези паметници като живи същества които могат да помогнат на хората в случай на нужда, и дори от думите им призовава за защита на тази древна практика. Много от тези древни "пътища на мъртви" днес са премахнати в Англия, но те се ползват и на още едно място, когато Голума ги убеждава да минат по друг път, не по "Ейфел дуат". Това според мен е начин Толкин да покаже своето мнение за древната вяра. Той не се нуждае от нея има и друг път, път на който има и опасности, като Корубана. Той е бил ужилен като дете от тарантула и паякообразните са описани като ужасни същества и в Хобита.
http://www.sacred-texts.com/ring/
На този линк могат да се видят много древни митологични творби, но те не са ползвани от Толкин като вдъхновение, а като средство от което е извлечена мъдрост и древни разбирания за Евангелието. Например името на Гандалф се среща в митове за някакъв цар и за джудже, но в книгата той няма никакво отношение към тях, още повече че това е човешкото му име, но елфите които го познават още от Валинор го наричат Митрандир, дериват на гръцкото "носещ митра", част от облеклото на свещеника в СЗ когато влиза в Храма да жертва. Още повече той загива в Мините на Мория името на планината на която е построен Ерусалим и Храма, единственото свято място на юдаизма и възкръсва от там като Христос получавайки нов образ и дори ставайки лек когато го пренасят орлите. Цялата случка с прераждането му е образ на трансформиране на Словото от СЗ в НЗ чрез метода на възкресение от мъртвите, Митрандир е образ не на самия Христос, а само на словото Му. Начина по който той загива е с християнска символика, Балрога е име в чест на езическите богове от СЗ което е Баал. Не случайно е наречен "Демона на древния свят", победен е обаче без да може да излезе от мините на Светия хълм. Много е интересно и описанието му, той е едновременно огън и сянка, наказание и за душата и за тялото, може би най страшния образ на демон създаван някога.
Нагорния линк се свързва пръстена на Саурон с произведението на Вагнер за нибелунгите дошло от митовете, според мен пръстенът който Толкин иска да унищожи е с типичен британски символизъм, само на британските острови и западна Франция или Бретан „Стара Британия“ се намират много кръгове от камъни с неизвестен символизъм приписван на измислената идеология на друидите, също така на келтските или ирландски кръстове има кръг, пръстен на злото който е свързван с магии и окултизъм.
За могилните твари и призраците на пръстена обсебени от силата му съм писал в предни постове, подобни призрачни същества идват от митологията само като образ, но на тях е натоварен символизма на злото, на падението на човека под силата нечистите същества. Краля на Ангмар е преобраз на духа на френската революция и лично на наполеон, а броя им девет е като на намерени култови места във форма на свастика със девет свещи.
Почти всички останали образи са от Библейските интерпретации които Толкин майсторски е вплел в измислен от него свят в който се дава символично разясняване на Християнството. Древните образи са само средство за изявяване на една вяра която не е измислена от него а се е трансформирала чрез различни образи за да достигне до средната земя. На това създадено от перото на автора място е отредена ролята за завършек на древната вяра и преминаването на Християнството към един свят с други условия. Войната за пръстена е спечелена, сянката е прогонена, орките са унищожени, великите магьосници като Саурон и Саруман са мъртви. Не е обаче спечелена самата земя, на нея все още живеят слаби човеци, не случайно елфите са принудени да я напуснат.
За това ще се разгледа в следващия пост, следват допълване и продължение.
