Вчера прочетох едно от описанията на издаването на Властелина и разбрах една неизвестна за мен подробност, Толкин е искал да кръсти третата книга "Войната на пръстена", но издателите не са се съгласили вероятно поради прекалено воните следвоенни настроения. Чак вчера след последния си пост разбрах окончателния смисъл на унищожаването на пръстена. Книгата е с цел да убеди света че независимо от гадостите в живота, орките войните и всякакви там други лични и глобални мизерии, има неща който не се разбират от простосмъртните, там някъде два хобита имат мисия която за да спасят света. Само малцина от "фелоушипа" знаят целия смисъл на живота на земята, за това не трябва да се отчайваме от войните, жертвите и прочее и да очакваме спасението. Или като послание имаме следното, саможертвата колкото и безсмислена да е може да помогне за достигане на световната съдба. Верно че това е послание което не мога да окачествя като грешно, но определено не мисля че личните страдания и саможертва могат да са в помощ на делото на Господ. Както изясних в по преден пост, спасението е дело на Христос, никой нищо не бяха в състояние да го подпомогнат или спрат, а начина на написване на книгата оставя впечатление именно за такъв поглед.

Предполагам Толкин е искал да подражава на Тенисон, когото наскоро преведох. Неговото творчество започва с поема в памет на почина приятел, прекрасно и вдъхновяващо произведение, "Ин Мемориум" в което въпреки тъгата и загубата имаме надежда за добро. Следващото произведение на Тенисън е поема написана веднага след неуспешна атака на руски редут в кримската война довела до разгром и хиляди жертви, наречена "Де Лайт бригейде", според сведенията тя се е разпространила както в Англия така и на фронта и вдъхновила народа и войската. След това започнали победи на фронта и Тенисон написва "Де хеви бригейде". Предполагам Толкин е виждал в тези произведения помощ за войната, която всъщност е била доста безсмислена и въпреки победата е довела до много жертви и сериозен финансов колапс в икономиката. Определено не е имало двама "хобити" които тайно да срутят сянката на злото. Помощта за османската империя дори може да се каже, че бе и срещу нас. Макар че ако ни възприема като мордорци сигурно е прав :-(.

Но да не бъда многословен. Вярвам че в книгата е представена доктрината за оправдаване на страданието и саможертвата, те са част от съдбата наложена от Бога на света само малцина да знаят тайните, но всички други да следват една предварителна линия която да е може би нелогична, но да доведе до акта на спасение. Почти никой от юдеите на знаеше и не разбра, а е трябвало да могат да знаят кой ще бъде Христос, но дори и предателя "сина на погибелта" стана помощник за изкуплението на кръста. Дали и в момента Обама не е нещо като юда за вярата и делото на Светия Дух, не мога да преценя, но не знам защо всеки път когато се сетя за Саурон и за унищожаването на сянката в средната земя се сещам за Обама и орките, троловете, харадримите, пиратите и призраците на пръстена, които го следват. Също съм напълно убеден, че всеки момент ще се случи нещо наистина значимо в духовния свят, освен блога на bogoizbrania.

Малко с подбрани снимки с нещо по съвременно, което вярвам е свързано с нещо наистина което ще се случи.

http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10135745

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=332790