The Poison Tree

William Blake

I was angry with my friend:

I told my wrath, my wrath did end.

I was angry with my foe:

I told it not, my wrath did grow.

Огорчих се аз жестоко на моя ближен:

Моя гняв изказах и краят му бе сложен.

Огорчих аз се жестоко на моя враг:

Вързах моя гняв и той порасна в мрак.

And I water"d it in fears,

Night & morning with my tears;

And I sunned it with smiles,

And with soft deceitful wiles.

И поливах стъблото на страха,

Нощ и ден, час по час сълзи;

Огрявах го с усмивка от плача,

И с нежни и ласки на лъжи.

And it grew both day and night,

Till it bore an apple bright;

And my foe beheld it shine,

And he knew that it was mine,

И растеше в пек и мраз,

И то върза плод за в час;

И врага в блясъка се взря,

И той поиска тази ми игра.

And into my garden stole

When the night had veil"d the pole:

In the morning glad I see

My foe outstretch"d beneath the tree.

И в таз лукава плетка гдето

Настава нощ покриваща полето:

В радостта на утринната съзрях

Противникът бе вплетен като грях.