Завръщането в къщи на Бьорхтнот, син а Бьорхтнхелм,

( The homecoming of Beorhtnoth, Beorhthelm"s son ).

Слушах аудио поема вдъхновена от староанглийски фрагменти на някаква битка при Молден, която в Толкиновата поема е разширена с история, в която двама души търсят тялото на убития Бьорхтнот. Качват го на каруца и занасят у дома като на края в аудио версията, която прослушах няколко пъти, Толкин пее лично погребала католическа песен на латински. Толкин показва, че е разбрал смисъла на древната поема, Бьорхтнот е глупак и загива поради "дефект на характера". Той отива на някаква битка, в която позволява на врага да заеме равностойно положение и така става жертва на гордост и глупост. Кристофър Толкин изяснява на доста висок език подробности, които ми убегнаха. В така наречената Ofermod дискусия за легендата за битката, според Кристофър критиката не е в самия характер на Бьорхтнот, който е някакъв "събоординът", не го схванах ясно, нещо като подчинен. Той е силно обвързан с господаря си, който не успял да убие някакъв дракон и за това предпочел битка, в която загива и това е чест за него. По достойното от колкото да се върне при господаря си жив.

Доста са сложни нещата, но ще прослушам пак това аудио, сложна компилация се получава от легендата и антивоенна социална драма.

Има нещо в предговора, което ме шокира и ме накара да си помисля, че англичаните или поне Толкин в случая прекрачва всякакви граници на благоприличието. Кристофър обяснява, че аудио записа е станал в къщата му, а шумът имитиращ каруца е от местене на собствените му мебели! Това буквално ме разби, не бях очаквал никога нещо подобно. Толкин е записвал една драма, в която издига призив към читателите и слушателите да се борят срещу робството на безсмисленото покорство, което е корен на войните и страданията от тях. Докато е сменял мебелите си!

Бьорхтнот е явно някакъв стар английски шкаф, в който е държал ценни книги и ръкописи, но Една е искала да си имат нови мебели и е посетила някой нов мебелен магазин от скандинавска фирма. "Даните" в поемата убиват Бьорхтнот и му отрязват главата, предполагам някакви вратички са свалени. По време на слушането а и на самия текст в който се описват подробно как е вдигнат и по какви стъпала е носен високия крал, определено оставам с впечатлението, че става на въпрос за смяна на мебели. Накрая Толкин е погребал шкафа по "викингски", като е нацепил ръчно кованите дъски в парчета с размер за в печката, пеейки свещенически псалмопения.

Битката е била водена от господарите им, Самия Толкин и съпругата му. Предполагам той е пожертвал най добрия и покорен "събоординът", за да направи място на шведските мебели. Ако това не беше великия литератор определено щях да си помисля, че е някаква лудост. Но все пак вярвам, че въпреки загубата на един скъп предмет на него това не се е отразило на взаимоотношенията му с жена му. И дори виждам още по силно семейно послание, за това как ежедневните преживявания могат да се превърнат в приказна легенда, за това как да третираме вещите си и много други лични изводи, освен антивоенната социалка. За мен като харизматик бе от особена ценност и дори преживяване, да видя как се раждат великите творби от великите хора.