Милионът на Марко Поло

Днес в ден на национален траур почетох една много смешна книга, или по точно прочетох до средата и за това ще спомена откритията си по тази класика на фалшифициране на историята.

1. Още в първите страници се споменава една странна фраза, „Индийски океан“. Това е странна фраза за книга, която е отнесена в тринадесети век, защото това океанско име е изобретение на британската източно индийска компания през 18-ти век. Причината в Англия да направят това деление е защото през този златен века на колониализъм е имало две „индийски“ компании, източна и западна и разделението на света е ставало според „океани“. Фразата просто заковава книгата на не повече от 200 г. От преди 18-ти век всички южни морета са били „пасифик“.

2. Авторство, той е бил определено необразован, тоест неграмотен човек, който е разказвал на някой грамотен небивалици които да са в негов интерес, и писаря ги е записвал. Разказвачът е бил със сигурност от Индия, защото само там мюсюлманите се описват като „свирепи“, за европейците в миналото всички тъмнокожи са или, „кътфроуд“, „вилиджърс“ или търговци.

3. Език на книгата, това трябва да е винаги първата точка в разглеждане на исторически текст , но я оставих тук, защото тя се изяснява в по горните. Според предговора езика е някакъв старинен френски диалект смесен с някакъв друг стар диалект. Веднага се надига следния логичен въпрос, старо френския е доста добре изучен, освен това писарят на текста какво образование има за да пише на такъв странен и непознат „френски“. Отговора е повече от смешен, да ме прощават хората в траур, но се налага точно днес да публикувам това откритие. Този странени невиждан „старофренски диалект“ е всъщност всичкия и най доброто което е знаел някой недоучил ирландски или шотландски търговски агент на компанията. Англичанин или Уелсец не би се излагал с лош френски, но за островитяните и планинците това не е проблем.

4. Културната среда, тя е определено азиатска, няма нищо християнско дори и в описанието на християните. Почитат се търговците и военните, религията е така между другото.

5. Абсурдите са на всяка страница, бисера е за описание на татарска провинция, която е толкова на север, че Полярната звезда се виждала на юг(!). Срещат се и простотии като, долина пълна с таралежи, но не и съседните, толкова голяма надморска височина, че водата не завирала въобще, а не по бавно както е в действителност, или някакво идиотско място, където всички мъже с радост предлагат жените си на чужденци, както и пустиня с духове, които имитират гласовете на познати хора и още много такива измишльотини.

6. В книгата макар и завоалирано, се вижда истинската цел на нейното написване и промотиране, целта не е да се опише китай или татария, а да се сплаши руската мечка или нейните амбиции на юг. След Петър 1 Русия започва, много агресивно настъпление на юг и съответно край Темза включват всички сили за разгръщане на агентурна дейност сред народите на централна Азия и дори Алтай и южните региони на Урал. Целта на книгата е дори да се „намерят“ такива страни като „Гог и Магог“, за които споменах, че са много подозрителни за да съществуват.

Книгата ще се ражглежда още по внимателно, защото намерих удивителни паралели със средната земя на Толкин, но за тях в по подробно четене.

History, Peter the Great, Tolkien