За моя Голям Баща   Тук ще разгледам по коректния смисъл на Рм.14, но преди това ще опиша, какво ме вдъхнови за този пост. Търсейки информация за дъщерята на една известна личност у нас, попаднах на интересен постинг озаглавен; "За моята малка дъщеря", в която бащата на абитуриентка разказваше за приключенията си около подготовката за бала на дъщеря си. Започна с докарването на колата Ауди А8, и бе впечатлен как докато докарвал тази голяма черна и лъскава машина другите водачи му давали път. Тогава в съзнанието ми изплуваха спомените за едно подготовката на моя бал преди време през комунизма. Първо да спомена, че аз никак не съм впечатлен от държавното училище, от него не научих нищо смислено освен, че трябва да внимавам възможно най много с хора които се представят за образовани, а и още преди да вляза в девети клас осъзнах, че всички учители взети заедно не могат да стъпят и на малкия пръст на баща ми. Трябваше да им търпя простотиите почти три години, защото все пак трябваше да получа "държавна тапия", каквато по силата на несправедливото законодателство, а не поради знания или интелект само те имаха правото да издават. Моят баща не е получил правото на "държавно образование" поради вярата си както неговата, така и на неговите родители и роднини, но и за това няма да пиша сега, друг въпрос е. Мнението за съучениците ми не беше никак положително, но няма да се отклонявам с тяхното описание и ще спомена главната причина да съм недоволен от средното образование и съответно да пропусна абитуриентския си бал. Смятам че такава изява е тъпа, не че е нехристиянска, аз съм bogoizbrania и не се плаша от простотии, но все пак тогава бях млад човек на 18 години и не исках да прекарвам времето си с глупости. И така докато четях онзи пост на впечатления родител на абитуриентка, в който той кара Ауди А8, си спомних за това как с баща ми все пак отидохме да ми ушият костюм. Аз не исках да ходя на бала си, баща ми също не искаше да правя такива глупости, не защото той не е имал правото на такова нещо, а защото бе един от първите, които знаеше кой съм аз! Бащата на bogoizbrania не е случайна личност, Така все пак решихме да ми купят костюм, защото нямах до тогава. Натоварихме се на любимата ми кола и поехме към завод "Витоша". Тук трябва да спомена за тази кола, това определено бе чудо на социалистическата техника, беше нещо като единична бройка на първата серии Москвич 1500 или "12" дванайесетици. Това бяха подценявани и дори презирани коли, но точно първите бройки бяха с карбуратор на Би-ейМ-дабълЮ, специално конструирани за тогавашното гориво А-98, също единствената соц кола с твърдо окачване като спортните модели. А за вдигната предница предизвикваща презрителни коментари за неестетичност мога само да кажа, че баща ми влизаше в която си иска дупка без да сваля крака си от педала за газта и изскачаше от нея като кросов мотоциклет, истинско преживяване за хора със влечение към силни усещания, ако някоя друга кола, особено Лада направи такова нещо, половината ходова част би останала в дупката, а другата би станала за скрап. Така тази "Дванайсетица", бе нещо като кръстоска на пистова бегачка и офроуд. Но това не е всичко, най красивото изпълнение и беше по време на изкачване на наклон, всички други коли на пътя свалят предавка и с давене се мъчат нагоре, като водача се чуди дали да не мине на втора, че може да загасне двигателя. "Двайсетицата" на баща ми правеше друго, газта се натискаше до край и цялата колона изкачващите се изпреварваше с рев на двигателя, който ми звучеше като ръмжене на лъв покрай стадо кози :-). Другия номер който се правеше в град беше една игра която наричах "отрежи 7". Играта се състоеше в следното, всяка кола с меко окачване като например легендарната ВАЗ-2107 трябва да натисне спирачка преди завоя, докато спортните модели с твърдо окачване влизат в завоя с мръсна газ и вътре в завоя преди да се пусне педала на газта се натиска рязко и кратко спирачката. Тази способност позволяваше да се изпреварват "седмиците" от външната страна на завоя и да се засичат като на състезание, усещането на тази игра бе като че караш не соц кола, а спортен модел хонда или субару :-). Докато пътувахме в кишавия януарски ден към завода, по онова време бе така, абитуриентските костюми се купуваха веднага след нова година :-(, баща ми бе особено зъл и отряза всички възможни "седмици" по пътя по споменатия унизителен начин, спомням си че при натискане на спирачка без да е пусната газта двигателя издаваше един силен рев, който заглушаваше псувните на другия шофьор. Черешката на сладоледа обаче беше забранения ляв завой от "Черни връх" към паркинга на завода, баща ми забеляза два мерцедеса със червени номера да препускат в отсрещното и ги засече най безцеремонно, истинското удоволствие бе да забележа, че задния не успя да натисне навреме спирачки и цуна от зад предния. Това бе момент на преживяване равняващо се на 100 абитуриентски бала :-). Когато влязохме в завода там естествено имаше опашка, но баща ми реши да направи нещо, което никога не го бях виждал да прави, реши да се предреди пред чакащите и то по нагъл начин както никога не бях виждал да се държи, дори забелязах и друго нещо, което моя Голям Баща направи след като някакъв пенсионер мрънкащ крояч взе мерки и пусна поръчката, баща ми вдигна разправия, че сега ще плати само капаро, а цялата сума при получаване, това също не е характерно за него и усещах как и той и аз се забавляваме по начин, който никога до тогава не сме правили и който ще си остане завинаги като едно от най добрите неща направени от един Голям Баща за bogoizbrania.   Понеже постинга се удължи непредвидено и малко се отклони от целта да изясни Рм.14 Библейското разглеждане ще е в следващата глава.     history    

Всеки баща за всяко дете и човек е Голям. Не само Вашия, но и всички останали бащи, които макар и с малко може да са допринесли, децата им да станат добри и благородни хора, независимо от времената, в които живеем. Посадете дърво, за да се научите на уважение към родителите. Не помня кой ми го беше казал, но определено това е истината.

Истината е във всеки един от нас, стига да успеем да я открием и най-вече да я разберем.