Градинската любов - Били Черния

The Garden Of Love

I laid me down upon a bank,
Where Love lay sleeping;
I heard among the rushes dank
Weeping, weeping.

В мечтите си унесох се безбрежни,

Където Любовта почива скрита;

И от полъха на мъгли метежни

Скръбта долита ли долита.

Then I went to the heath and the wild,
To the thistles and thorns of the waste;
And they told me how they were beguiled,
Driven out, and compelled to the chaste.

Отправих се аз към трънаци диви рано

Към бодилите и тръните на самотата

И от тях разбрах аз как всичко стана

Отведени навън, смирени във душата

I went to the Garden of Love,
And saw what I never had seen;
A Chapel was built in the midst,
Where I used to play on the green.

И отивайки в градината любовна,

Аз видях което никак съм не виждал;

Иззидана сред нея черква модна,

На мястото зелено кдето съм играл.

And the gates of this Chapel were shut,
And "Thou shalt not" writ over the door;
So I turned to the Garden of Love
That so many sweet flowers bore.

И дверите залостени на тази черква,

И "да не си помислиш" на тях изписано;

Към градината любовна моя дух отива

Там много от уханието цветно е родено.

And I saw it was filled with graves,
And tombstones where flowers should be;
And priests in black gowns were walking their rounds,
And binding with briars my joys and desires.

И цялата земя гробовете покриват,

И плочи им големи цветя затискат;

И свещеници в черно сред тях сноват,

И с расото радостта и страсти стискат