За последните глави в 1 и 2 Самуил

 https://docs.google.com/document/d/1nwFhqjNC5VCeYeysUDVHIoWWacIXxSXFcb8aPdHyNNU/edit?hl=en_GB

Подобни мнения вероятно са противоречиви и спорни, но в момента сериозно разгледах двете книги на Самуил и нещо ме смути в последните им глави. Миналия месец отрязах Съдии от глава 17 до 21, веднага след Самсон се разказват няколко безсмислени истории, които са в разрез с хронологията, освен това 16-та глава завършва с последния период за Самсоновото съдийство, което му се признава и след смъртта.

Сега поразгледах и 1 Самуил и нещо не ми хареса пасажа от 26 - 31 глави. 26-тата глава свършва с пророческото примиряване на Саул и Давид, логическия край на Сауловото царстване. В Деяния нищо не се казва Саул да е бил наказан от филистимците, а че просто е бил цар 40 години и Давид като негов зет бе осиновен и следователно напълно достоен да заеме позицията на наследник. Драматичната връзка на Йонатан и Давид е белег именно за предаване на царската наследствени права на Давид. Именно така се и разбира смисъла на ролята на юдеите и вениаминците. Нямаше нужда да се убиват потомците на Саул, за да може Давид да се възцари, с тези пасажи дори излиза, че Давид е станал цар само поради смъртта на истинския цар Саул. В действителност и двамата бяха помазани с различна цел и дори бяха нещо доста различно от сегашното разбиране за цар. Повече доводи ще се търсят и в бъдеще.

В 2 Самуил също намирам проблеми в последните пасажи, глави 19 - 24. Историята с Вихриевия син Семей нещо никак не пасва на цялата случка и драматизма на победата над собствения си осиновен любим син. А смъртта на Сауловите потомци, убиването на други великани, дали братя, дали синове на Голиат, песента, описанието на Давидовите "силни", и най-вече абсурда с преброяването въобще не са истории за Завета, а съмнителни морализаторски измислици от нашия свят. Логичния завършек на СЗ и прехода към междинната книга на Откровение в края на 18-та глава, където Давид плаче за Сина си Авесалом. Това е завършека на СЗ, странен начин за предричане на смъртта на Месията, Давидовия син, за когото всички вярващи в света на ситите ще плачат като за свое дете. Добавката, за да станат пасажите по „кайновски“ са крайно неадекватни и излишни.

Обяснения за смисъла на добавките ще се разглежда допълнително, без тези пасажи се открива повече смисъл в текста.

old testament