Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2010 19:14 - Връзката на 1 и 2 Самуилови книги
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2010 21:37


Връзката на 1 и 2 Самуилови книги

 

 

Както изясних в предния пост 1Самуил свършва с помиряването на Саул и Давид. Следващите събития са неуместни. Давид не би се усъмнил в „сърцето си“, че ще бъде нападнат от Саул, а външно да показва примиряване както е в глава 26, това би го поставило като лицемер, каквато е истинската цел на идиотите добавили глава 27. Следва отиване при враговете чужденци върха на глупостта и идиотщината, как ли едва преди няколко дена го забелязах, направо ме е срам да се появя на улицата. Дори и богоизбрания не е всезнаещ. Следва злорадото изобразяване на Давид като разбойник и касапин на селяни. Забележете наглостта на идиотите, вече никакви събития не касаят вярата, целта на всяко написано нещо е да се окаля с погнусата на греха Христовия предтеча. Книгата е за Самуил и Саул, Давид като индивид е рано да бъде изявяван и представян като служител. Злепоставянето продължава с включване в поредната война срещу народа, просто нямам думи за абсурдността и простотията обзела и помрачила фалшификаторите. Сюблимния момент като чели е врачката от Ендор, този инцидент като чели замазва цялата същност на самата книга като Слово Божие! В гл. 29 имаме неуместните интриги в армията на врага. Явно измекяра писал глупостите е бил някой придворен опитващ се да се покаже като специалист по военни въпроси, но е очевидно е някакъв средно статистически интригант. В глава 30 се случва нещо интересно, появяват се амаличаните, като чели клането на Саул по заповед на Самуил трябва да ни се напомни като вярно чрез метода на лъжливо отрицание. Например лесно се разпознава измамника и крадеца, когато той каже, че е атеист или еволюционист. В следващите описания за разбойнически практики при избиването на амаличаните отново намираме гения на придворни интригант. За самоубийството на Саул и изгарянето на костите му може да се примирим като с безсмисленото спамене.

 

Интересен е и прехода към 1Самуил, върха на излагацията и не професионализма на измекярите е във фразата за любовта на жените и тази на Йонатан. Тия смешковци наистина прекаляват с глупостите си. Логичното начало на 2Самуил е във втора глава, именно така трябва да започне последната книга на СЗ, с издигането на Давид, не със самоубийства и погребална песен с мръснишки мотив.

 

 

Краят на книгата и на СЗ е със стиха в 17:33

 

 

33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

 

 

Ето какво заключва цялата Библия в първата и третина, не следващите безсмислици в пасажа с глави 17-24. И аз мисля да не се мъча да се дразня с описание на следващите пасажи, скръбта по Давидовия Син е нещо сакрално и драматично, което всеки вярващ трябва да приеме като нещо лично, както и Давид го е приел, въпреки че Авесалом не е негов роден син и дори се опита го убие и да унищожи народа.

 

old testament, time

 



Тагове:   Time,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2364101
Постинги: 2206
Коментари: 795
Гласове: 3699
Архив