Постинг
17.01.2010 13:12 -
Романтика и романтизъм
Романтика и романтизъм
Най депресиращата мелодия и текст, които съм срещал e в тази руска песен;
Ехали на тройке с бубенцами,
А вдали мелькали огоньки.
Мне б сейчас, соколики, за Вами,
Душу бы развеять от тоски.
Дорогой длинною, да ночью луною,
Да с песней той, что вдаль летит звеня,
И с той старинною с той семиструнною,
Что по ночам так мучала меня...
Так живя без радости, без муки,
Помню я ушедшие года,
И твои серебряные руки
В тройке, улетевшей навсегда...
Дорогой длинною...
Дни бегут, печали умножая,
Мне так трудно прошлое забыть.
Как-нибудь однажды, дорогая,
Вы меня свезете хоронить.
Дорогой длинною...
На пръв поглед нищо осбено, главно тъжни спомени за отдавна изгубено преживяване. След всеки тъжен куплет следва припева, като дори последния е с мистично обвързване да се пази нещо.
Много ми напомня за стиха на Толкин, "Започва път от моя праг". Предполагам това е едно от първите упражнения по романтизъм на младия автор. Израсяване на вътрешно настроение, чрез описания на природата и пътуването по дълъг път. Толкин описва изучаването от него на литературата, като образи на митична природа, сред която неговото "вътрешно аз" пътува и се бори и преживява сякаш съзнанието му се е материализирало.
Roads go ever ever on,
Over rock and under tree,
By caves where never sun has shone,
By streams that never find the sea;
Over snow by winter sown,
And through the merry flowers of June,
Over grass and over stone,
And under mountains in the moon.
Roads go ever ever on
Under cloud and under star,
Yet feet that wandering have gone
Turn at last to home afar.
Eyes that fire and sword have seen
And horror in the halls of stone
Look at last on meadows green
And trees and hills they long have known.
Този стих е всъщност последния ключ за разбиране на Хобита, измисленна средна земя, място между реалността и духността на вярата, където живеят писателите и мъдреците.
По руската мелодия е направен с помощта на Пол макартни и най успешния хит на 1968.
Mary Hopkin - those were the days
http://www.songfacts.com/detail.php?id=1893
http://www.youtube.com/watch?v=X5pkkAhETYg&feature=player_embedded
Tolkien, poetry
Най депресиращата мелодия и текст, които съм срещал e в тази руска песен;
Ехали на тройке с бубенцами,
А вдали мелькали огоньки.
Мне б сейчас, соколики, за Вами,
Душу бы развеять от тоски.
Дорогой длинною, да ночью луною,
Да с песней той, что вдаль летит звеня,
И с той старинною с той семиструнною,
Что по ночам так мучала меня...
Так живя без радости, без муки,
Помню я ушедшие года,
И твои серебряные руки
В тройке, улетевшей навсегда...
Дорогой длинною...
Дни бегут, печали умножая,
Мне так трудно прошлое забыть.
Как-нибудь однажды, дорогая,
Вы меня свезете хоронить.
Дорогой длинною...
На пръв поглед нищо осбено, главно тъжни спомени за отдавна изгубено преживяване. След всеки тъжен куплет следва припева, като дори последния е с мистично обвързване да се пази нещо.
Много ми напомня за стиха на Толкин, "Започва път от моя праг". Предполагам това е едно от първите упражнения по романтизъм на младия автор. Израсяване на вътрешно настроение, чрез описания на природата и пътуването по дълъг път. Толкин описва изучаването от него на литературата, като образи на митична природа, сред която неговото "вътрешно аз" пътува и се бори и преживява сякаш съзнанието му се е материализирало.
Roads go ever ever on,
Over rock and under tree,
By caves where never sun has shone,
By streams that never find the sea;
Over snow by winter sown,
And through the merry flowers of June,
Over grass and over stone,
And under mountains in the moon.
Roads go ever ever on
Under cloud and under star,
Yet feet that wandering have gone
Turn at last to home afar.
Eyes that fire and sword have seen
And horror in the halls of stone
Look at last on meadows green
And trees and hills they long have known.
Този стих е всъщност последния ключ за разбиране на Хобита, измисленна средна земя, място между реалността и духността на вярата, където живеят писателите и мъдреците.
По руската мелодия е направен с помощта на Пол макартни и най успешния хит на 1968.
Mary Hopkin - those were the days
http://www.songfacts.com/detail.php?id=1893
http://www.youtube.com/watch?v=X5pkkAhETYg&feature=player_embedded
Tolkien, poetry
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
