Загадката на двете луни на Марс

На линка можем да прочетем следното интересно предсказване за марсианските луни;

http://en.wikipedia.org/wiki/Moons_of_Mars

Early speculations

The possibility of Martian moons had been speculated as a long before Hall"s discovery. The astronomer Johannes Kepler (1571-1630) even predicted their number correctly, although with faulty logic: he wrote that since Jupiter had four known moons and Earth had one, it was only natural that Mars should have two.[1]

Perhaps inspired by Kepler, Jonathan Swift"s satire Gulliver"s Travels (1726) refers to two moons in part 3, chapter 3 (the "Voyage to Laputa"), in which the astronomers of Laputa are described as having discovered two satellites of Mars orbiting at distances of 3 and 5 Martian diameters, and periods of 10 and 21.5 hours, respectively. This corresponds to the actual orbital distances and periods of Phobos and Deimos of 1.4 and 3.5 Martian diameters, and 7.6 and 30.3 hours, respectively, not remotely close to Swift"s fictional satellites.[1] Voltaire"s 1750 short story Micromйgas, about an alien visitor to Earth, also refers to two moons of Mars. Voltaire was presumably influenced by Swift.[2] In recognition of these "predictions", two craters on Deimos are named Swift and Voltaire.

Тези две луни обаче не са сферични обекти и със сигурност може да се предположи, че са прихванати астероиди. Фактически не са никакви луни, просто по големи астероиди. Реших да се занимая с въпроса, защото на този линк;

http://www.khouse.org/articles/2003/479/

се предполага за намерени от Суифт древни текстове, където е споменато за тях. На тази загадка мога да дам отговор от смисъла на книгата и характера на Гъливер. Тя е пародия и с двете луни се прави сатирично окарикаторяване на науката и идеите на Кеплер, пръв предположил за тях. Кеплер стига до две луни на Марс, защото земята има една, а Юпитер 4. Наистина предсказанието за противоположни орбити да изглежда странно съвпадение, но съм убеден, че и това е съвпадение, ако луните бяха по големи и сферични наистина противоположните орбити са абсурдни, а Суифт е имал в предвид именно това. Но понеже в случая имаме големи астероиди прихванати от слабата марсианска гравитация, чиято собствена гравитационна сила е пренебрежимо малка, то това е напълно възможно и определено е догадка от страна на Суифт.

С това вярвам че разреших един излишно спекулиран въпрос, смисъла на символизма на планетите и звездите е разкрит едва сега в моя блог. Всички до преди мен, които са търсели символизъм и Библейски или философски смисъл са достигали само до грешни изводи и заблуди, Кеплер е бил един от тях, но не и аз :-)

science, star