Християнска теория на относителността

Защо астрономите намразиха Плутон и измислиха планетите джуджета

Още когато откриха обекта сега наречен "Ерис" и решиха, че трябва да има планети "джуджета" разбрах, че трябва да се заема по-сериозно с миналото на космоса. Сегашната неорганизираност в орбитите и подредбата на планетите, както и хаоса в звездите са указания за остатък от перфектен космически символизъм от времето на Библията. Той може да се намери дори и в математиката, разделянето на окръжността на 360 градуса е указание за продължителността на годината в миналото от точно 360 денонощия. В Етиопия дори все още годината е толкова като 5 или 6 дена от нашия календар просто се отрязват.

От линка http://www.space.com/scienceastronomy/eris-smaller-than-pluto-101109.html  се разбира, че идеята за размера на Ерис е чиста спекулация, планетата джудже е толкова дребна, че не може да закрие звездите зад себе си, които са просто светеща точка. Явно размера и е много по-малък от колкото се твърди. Тук идва и другия логичен въпрос, а как тогава се разбира колко е размера на Плутон, след като и той е доста далече? Сега естествено нямам данни от наблюдения, но в следствие на символизма от миналото, Плутон трябва да е четвърта по големина планета, малко по-малка от Марс, но със сигурност по-голяма от Ганимед. Мога да се досетя, защо имаме толкова размазани снимки, Плутон има атмосфера закриваща всичко и дори телескоп като Хъбъл не може да надникне там. Отдалечеността скрива както размерите, така и атмосферата, която не се предвижда поради предположението за малкия размер.

Философия на вселената

Тук трябва да дам и окончателен отговор на въпроса има ли пространството/вселената/космоса някакъв край. Вчера стигнах до извода, че пространството има начало само във времето, Битие 1 споменава създаването му, както и на материята. Пространството все пак има момент на създаване и време на съществуването, но не и размери. Материята има начало, край и център, но пространството няма такива характеристики. Кординатите които поставяме навсякъде дори ив космоса са ориентирани спрямо някаква материя. Представата за космоса не трябва да се смесва с представата за помещение, сграда или дори планета, където пространството е ограничено от материята и предметите. Космоса няма край, но дори и тази сътворена безкрайност ще има край само във времето. Материята в космоса съществува само в гравитационното поле на слънцето, всичко друго, което виждане е продукт на ефектите на микровълновото лъчение, звездите, мъглявините, квазарите и всички друго са само оптико-магнито-електрични явления резултата от микровълновото фоново лъчение. Слънцето също свети и топли зареждано от това лъчение с тази разлика, че това се случва в материална среда, докато звездите са само искри, те нямат материя.

 

Много ми е интересно как е възможно да се съчетаят религия и астрономия. Похвални усилия, само че има доста неточности /естествено от научна гледна точка/. Защото науката и религията винаги са имали различни цели и са вървели в различни посоки; това е все едно да вкараш магаре в операта.

Вселената e безкрайна и във времето/ относително / остава да бъде покорявана.
Миналото, сега и бъдещето са плод само на земните измерения.
Може би, космическите закони тепърва ще разкриват пространството, като постоянна величина,като фон на паралелните светове.Знае ли човек! ?Всичко следва естествения ход на нещата, които сетивата на човека не винаги могат да уловят.Само предположение:)
Поздрави Bogoizbrania! С уважение:)

Съществуват космически закони, които управляват живота във Вселената – в духовните и в материалните светове. Тези закони действат независимо дали човек знае за тях или не, дали вярва в тяхното съществуване или не, дали ги познава или много от тях все още са тайна за него. Всички живи същества се подчиняват на действието на тези закони, защото при тях няма изключения, при тях всичко е правило.