Как се изваждат "научните" призраци от кореспонденция, за да се включат в политиката

 В това кратко откритие, ще се заема с представяне на величието на единствения гении в науката, който достига да изпревари дори самия Нютон. Вчера гледах документален филм за историята на математиката, в който политиката и антихристката агитация ми дойдоха в повече. Идеята да се ползва науката в политическа пропаганда не е нова. Пръв в тази игра е Кеплер, създаващ фиктивна личност от разбъркване на буквите в собственото си име и издаващ в пропагандната си централа трудовете на Коперник, за злепоставяне на католическите си противници и популяризиране на собствените си идеи, който не биха били приети сред католиците. Във филма бе представено едно "откритие", според съвременната антихристка пропаганда започната още през 60-те години на миналия век числото "ПИ" е открито от някакъв индиец, а не както англичанина водещ заяви в неговия университет учели, че числото "ПИ" е дефинирано от ! ! ! Лайбниц. В Русия и в повечето европейски страни, между които и нашата всички много добре знаят, че "ПИ" е въведение на Ойлер и той самия извежда "Реда на Ойлер" за намиране на точната му стойност. Веднага в този случай се сетих, че на Лайбниц са приписани една огромна купчина неща, а все пак той е бил дипломат за "специални "поръчки" и основната цел на живота му, която така и не завършва, е била да намери пълно родословно дърво на рода на хабсбургите, към които се е числял и възложителя на тази задача крал на Англия Джордж 1. Тези факти достатъчно ясно ни показват, че Лайбниц е познат в Европа като салонен лъв и дори мачо, като назначаването му за председател на новооснованото берлинско научно дружество е само част от множеството му похождения в служба на британския крал. За прочутия спор, между Нютон и Лайбниц за първи път чуваме от една друга измекярска личност, комунягата Волтер, който не конкретизира в какво точно са се състояла научната част на спора им. На всичко отгоре както най-официално се разбира "трудовете" на Лайбниц стават публично достояние едва в крах на 19-ти век, както не се свени да признае и уикетпедиата. Тоест през целия 19-ти век, от времето на Волтер Лайбниц е бил само почитан от специалисти, но не и познат от документи. Ако се разгледат и нововъведенията приписвани му се разбира, че това са усъвършенствания и приложения на нютоновите открития, а не паралелни и независими изследвания. Точно това е и една от основните изследвания на Ойлер. Предполагам Швейцарския гений няма нужда от представяне и тук идва логичния въпрос, "Защо Ойлер често цитира Нютон, а никога Лайбниц, след като преседява в Берлин цели 25 години и би трябвало да е срещал негови връстници или малко по възрастни ученици познаващи Лайбниц?". Как така всичко свързано с Лайбниц в математиката идва на бял свят едва след обединяването на Германия? Извода е ясен, подобно на новооснованата индийска държава нуждаеща се от някакъв научен имидж се влагат средства в присвояването на откриването на числото "ПИ", така това е станало и в края на 19-ти век в новооснованата обединена Германия. Явно математическите открития на Лайбниц са му приписани от трудовете на Ойлер, а философските му са ги измислили от пропагандния отдел на неудачниците философи.

 Кратка, но много поучителна статия кой е истинския откривател на приложенията във висшата математика.

http://www.kakvo.org/leonard-ojler-1707-1783-edna-unikalna-lichnost/istoria/statia

 Прекалено философските писма на Лабниц "открити" съвсем наскоро, разбира се писани на немски, най-разпространения език в Лондон. Само за справка, Нютон е водил обширна кореспонденция с континента изключително на латински.

http://www.litclub.com/library/fil/leibniz/der_briefwechsel.html

 Цитат от укетпедиата

Съчинения на Лайбниц са издавани в множество сборници, като едва в края на 19в. Карл Герхард успява да реализира едно достатъчно представително многотомно издание, цитирано обикновено като GP и GM (философски и математически серии). В началото на 20в започва международно сътрудничество за едно пълно издание, върху което още се работи. За томове достъпни предварително вж

 Science, history