Стиха в Битие 2:7 има важно заявление в края си;

Gen 2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Живата душа изглежда както някакво състояние, в което човек е създаден, но не и душата, която се появява тук за първи път в превода да е нещо сътворено отделно от тялото. Като се разгледат съседните значения и преводи на същата дума се виждат 735 споменавания за около 50 значения несвързани, все пак за душата е най-многобройното. Сега разбирам, че това място ни казва нещо наистина важно за същността на човека като личност-творение. Понятията ползвани в нашия свят като човешки дух и човешка душа създават разбиране за някаква нематериална част от човека, но самия израз "част" от личността или човека е относителен само за материални части. Следва извода, че понятията за Дух и Душа спрямо човек са всъщност само философски критерии, средства за изразяване на цели, мнения, оценки или въобще някакви външни проявления за човек, а не негови части или съставки.

Все пак в личността на човек се намира троицата на вселената или на Бога нейния създател. Именно от Бт.2:7 разбираме, че сътворяването на човека от пръст или земя, органична субстанция от повърхността на планетата, организирана и формувана, е указание за материалната същност на човека. Човек е материя, която е жива според сътворението и тялото е мястото на материята, химическите молекули са живи, когато са част от тялото по времето на живота му. Така се вижда и образа на троицата в личността, тялото е материята, тялото заема определено място с формата си за определено време.

Така време - пространство - материя се намират във всеки жив човек и именно това е критерия за живота, не кръвта или духа или нещо друго.

 genesis