Притчата за дракона убит от Джордж и спасената девойка идва от Англия, историята е следната;

Имало едно време много отдавна, още преди старата Англия да стане Добрата Стара Англия, когато имало високи планини, слънцето светело силно и топло, а облаците идвали да пускат дъжд само през нощта, когато всички спели. На това прекрасно място в планините до една голяма пещера имало едно малко овчарско селище, хората пасели овците по склоновете на планината, а в студените зимни нощи ги приютявали в пещерата. Там се появил един голям, миризлив и противен дракон. След като огледал страната от високо се насочил към дълбоката пещера, заповядал на злощастните овчарите да плащат данък, за да продължат да пасат овцете си на неговите ливади, които приватизирал заедно с пещерата. Драконът имал изтънчен вкус и мразел агнешко, но местните селяни имали само овце, а той не можел да се отдалечава от входа, магия по-силна от него самия го задържала вътре. Въпреки силата си, бързия полет и неуязвимост за човешки оръжия се показвал само на входа, за да ръмжи по хората, като през останалото време копаел навътре и на дълбоко. Един ден все пак овнешкото му омръзнало и поискал да си хапне най-хубавата и мила девойка - овчарка. Селяните започнали да мърморят и тогава един хитър овчар предложил да извикат някой рицар да ги отърве от дракона. Дълго никой не се съгласявал, те още пазели древната мъдрост, според която овчарите планинци нямат злато и не е нужно да си губят времето с тях. Започнали да се появяват много лекари и философи, опитващи се да просветляват неуките овчари за здравословно хранене и социални осигуровки. Само един неизвестен младеж на име Джордж дошъл да предложи помощ, за да не се изплаши от дракона, му обещали половината от овцете, при условие, че убие дракона и се върне жив и здрав.

Джордж имал вълшебни обувки, подарък от възрастен римлянин, с които можел да прави огромни скокове по стръмните склонове.

Имал прекрасен шлем направен от бодливо растение по модел и размер за един велик учител от миналото. Шлемът покривал главата и лицето, осигурявал достатъчно въздух във високата планина и спирал зловонието на дракона.

Носел на гърдите си мека ризница донесена от един стар овчар, от върха на горяща планина, само тя можела да предпази от мощния удар на драконова опашката.

Държал лек, но голям щит, даден назаем от потомците на древен крал, предпазващ и дори спиращ високоскоростните и запалителни слюнки бълвани от гърлото на дракона.

От кръста надолу бил защитаван от колан останал от един музикант, убит от собствения си брат, способен да го задържи прав при ударната вълна от експлозията на драконовия рев.

Но най-силното му оръжие е лъскав меч, отнет от древен великан от млад пастир, предаден на Джордж от джуджетата обитаващи недрата на най-високите планини. Джордж го носел в черен кожен калъф, с непознати за овчарите знаци, изработен от джуджета в дълбоките пещери според модел показан от ангели, които можели да придадат безкрайно голямо ускорение на движението на острието, толкова бързо, че се загрявал във въздуха светейки с разноцветна светлина. Само с него било възможно да се пробият магическите люспи на звяра.

Така Джордж лесно отрязал главата на дракона и я донесъл в селото. За да може всеки от селяните да види победеното зло, поставил глава на покрива на къщата на най-хубавата и мила девойка. В негова чест по покриви в Англия и Уелс и до днес се поставят драконови макети. На хората от селото обяснил благородно за вярата си, дала му силата и способностите за победа, вяра, която победила дракона. Така овчарите разбрали кой е истинския спасител от звяра и обещали, че ако се появи дори още по-страшен дракон, те обединени във вярата ще могат да го прогонят. Вместо половината овце на селото, Джордж поискал само красивата и мила девойка, в пещерата на убития звяр намерил купчина със злато, което дракона така неотклонно пазел и било източник на злата магия правеща го огромен и неуязвим.

Джордж и красивата и мила девойка се оженили и живели дълго и щастливо. The End

Poetry,