. . . , и в самарянски град не влизайте;

Думата за Самария се среща мимоходом само на няколко места в НЗ, докато в няколко книги от СЗ е в основата на повествованието. Значението идва от "Сан Мария", ирония за вярата в непорочното зачатие. Всички споменавания в СЗ за Самария имат само скрита цел да прикрият множеството вътрешни войни главно в Италия, както и в Иберия и днешна Франция. Ясно се вижда от текста, че под самаряни и самарийски град се има предвид не някаква племенна общност, а идеологическо течение възприето на много места в Европа, така се и описва в текста. Самария не е област и не се споменава никъде за такъв град в Евангелията, освен в Деяния книга дописвана в последствие.

Мт.10:5 е най-директното указание за повсеместното разпространение на самаряни, в случая това Евангелие е "северно-Италиянско", Взета е дума станала популярна в маркиране на идеологически враг, която ще се ползва и за други хора.

Йоан 4 тук самарянската теза вече става най-интересна, не само защото се намесва жена. Цялата случка е фигуративна, това Евангелие е английска версия, после ще обясня защо. Жената е образ на църквата, старата английска католическа църква. Петимата мъже, които е имала означават не прелюбодейство, това са законни "съпрузи", с течението на времето лидерите са се сменяли, но в момента на написване на ситуацията "жената" е обсебена от някакъв, които не и е мъж. Понеже може само да се гадае кога точно е станало това ще е трудно да се определи кой точно е узурпатора, явно е някакъв чужденец или личност враждебно настроена към авторите на текста. В Йоан 8:48 дори думата самарянин е приравнена с обладан от бесове, висша форма на отхвърляне и отрицание.

С това се разбулва една от най-големите мистерии на Йоан, няма нищо духовно или феминистко в самарянката, просто добре прикрит начин за йерархическа борба сред топ кастата на клириците в средновековна Англия.

new testament,