Описанието на убийството на Голиат може да се намери в 1 Самуил 17-та глава.
http://vanyog.com/bible/php/index.php#fnotes
В този текст има някои подробности, които създават проблеми. Преди мислих, че чрез хвърляне на камък в чужда територия Давид получава правото да премине границата, а хулите срещу Бога на Голият разрешават рязането на главата му. Всъщност сега разбирам подробности, които преди са ми убягвали. Никои не е имал правото да убие Голиат, който е нефилим, дори и Бог не е искал смъртта му въпреки че е полуангел и все пак е смъртен. Причината за пропуски в подробностите и детайлите се получават поради погрешната интерпретация, че Ависалом е имал по-малък брат, също нефилим като него и Голиат. Всъщност е бил по-голям и това е бил самия Йонатан, който е син на голямата дъщеря на Саул Мерава. Йонатан е внук на Саул, а не син както пише в текста, заедно с Ависалом са двойката нефилими по подобие на Йосиф и Вениамин.
При граничния поток се срещат именно двамата нефилима Израилевия Йонатан и филистимския Голиат, те не предвиждат да се бият, а да преговарят на ничията земя, която е била коритото на реката, а водния поток е бил самата граница, която потомците на Яков не са имали никакво право да пресичат. Преди това Именно Саул брат му Авенир и Йонатан прогонват филистимците от земята им и забраняват да се преминава. Това явно е била причината за срещата на двамата нефилима на реката. Срещата обаче се проточила и е възникнал някакъв спор, в който Голиат е предявявал някакви претенции, а Йонатан ги е отхвърлял. Чувайки за това продължително дискутиране и стичане на народ, които не са имали за цел да се бият, а са искали да научат какво точно се случва. Иесей праща Давид да разбере до къде е стигнал спора. Пристигайки на мястото Давид не харесва ситуацията, макар всеки да си стои на своя територия, думите на Голиат са обидни и Давид е възмутен от такова държание. Това довежда до намерението да пропъди сквернословеца по-унизителния начин чрез хвърляне на камъни, сякаш е куче или птица, не го е сравнявал с лъв или мечка. Нашите редакции явно поставят тези образи като отношението на иберийските еретици към италианците и французите. Така Давид застава до водната граница, без да я преминава и без да си помисли за това и хвърля общо 5 камъка без прашка, като последния удря Голиат по главата, нанасяйки рана само по самочувствието му. Филистимецът изпада в луда ярост, изважда меча си и се втурва към Давид с намерение за кървава мъст. Стъпването в реката е фатална грешка, нефилима се подхлъзва на изгладените мокри камъни и пада върху собствения си меч, който се забива в гърлото му. Давид само се пресяга да извади оръжието, главата е била отделена, когато филистимците взимат тялото за погребване. От този случай произлиза келтския обичай на нашата планета да се режат главите на враговете нападатели и да се забиват на кол.
Давид, Йонатан и Голиат са родини точно в годината 3000АМ, Голиат се самоубива през 3021АМ.
Old testament,
