В 1Царе13 е описана една интересна случка, в нея един пророк от Юда (сега това е региона наричан Кастилия) отива във Ветил ( сега връх в западна Португалия ), пророкува срещу Еровоам и жертвеника там, както и срещу всички самарянски градове. Този безименен пророк има забрана да яде хляб и да се връща по същия път, по който е дошъл. Това изглежда да е силно политизирана ситуация подобно на книгата йона, но не е. Всъщност зад политическия сюжет се изобразява психологически елемент относно Божието слово, начините на идване и възприемане. Изброявам непоследователно елементите, с които се характеризират принципите.

1 - Лъвът убиец на пророци е символ на начина, по който трябва да се осъзнава и осмисля Словото на Бога. Мъжкият лъв е индивидуалист, за разлика от женските събиращи се на групи, това е образ на начина на възприемане и осъзнаване на Словото, то става индивидуално от пророка, и тогава той трябва да го "посее" в обществото - женските. Казано по-точно Словото идва в групата, но чрез "пророка" който го е осмислил индивидуално. Словото не е обожествено дело, въпреки че появява в групата.

2 - Магарето е ясно то е символ на работата, лъва не го закача, той "защитава" индивидуалния подход, за това е разкъсал пророка.

3 - Завръщане по-друг път, тъпо суеверия да не се връща човек назад, когато върши нещо важно, да не би да си отнесе извършеното обратно или да стъпче посятото, сеячите не се връщат обратно..

4 - Забрана за ядене на хляб и пиене вода, някаква форма на разграничаване от мястото, където се върши нередното дело.

5 - Пророчество от местния пророк поканил го да яде от неговия хляб и вода. Това проклятие идва да ни посочи отново начина на идване на Словото, то идва в обществото на други хора, но се изпълнява индивидуално. Пророкът от Юда бива убит от лъва от Юда.

В това е смисъла на тази притча.

history,