Преди време бях изказал предположението за същността на звездите като някакво отражение на светлина от слънцето. Тази хипотеза все пак бе съставена само за да се обори измислицата, че звездите са много далечни слънца, дори бях предположил, че близката структура на светлината при слънцето и звездите е доказателство за това предположение.  Разбира се вселената не може да е безкрайна, в нашия свят трите основни съставки; време, пространство и материя имат край, както имат и начало при сътворението.  Ето защо звездите са някаква оптическа илюзия в самия край на пространството., а не далечни слънца.

Обяснението за звездите е както за; фоновото лъчение, космическата радиация, гама-лъченията, космическите радиовълни. Все явления без обяснение с неизвестен механизъм на пораждане и източник на енергия. Всичките тези явления са ефекти за връзката на края на пространството., което може да се изобрази като решетка на арматура за бетонна конструкция, която служи да държи „материята” бетона. Разликата е в това, че материята може свободно да се премества в тази среда или държаща решетка. Където свършва пространството.. не много далече от слънчевата система се появяват такива енергийни ефекти пораждащи оптични илюзии като звездите и сходните с това явление фоновото лъчение, космическата радиация, гама-лъченията, космическите радиовълни.

science,