В пиесата (Nathan der Weise) от Lessing се разказва една притча, която може да бъде родена само през 19-ти век, но ще я разкажа тук в отделен постинг с известни коментари. Същата притча, както и измисленото име Саладин имитация на Сюлейман може да се намери и в Декамерон а на Бокачо и това всъщност доказва, че и тази фалшификация идва от началото на 19-ти век. Появата на „Натан мъдреца” и „Юдеите” през 19-ти век се обяснява елементарно, църквата ги е забранявала и ето сега благодарение на атеистите имаме възкресени тези безценни безбожнически агитматериали. Именно версията на притчата разказана от Натан, а не от Мелхиседек в Декамерон, има неочаквани последствия за вярата. Въпреки че и двете произведения се появяват по едно и също време и имат едни и същи безбожното за автори.

Натан мъдреца, лихвар и търговец разказва на султан Саладин следната история. Имало едно време много отдавна един велможа, който имал пръстен с чудни способности. Носителят бил любимеца на Бога все едно bogoizbrania. Всеки притежател е трябвало да го предава на любимия си син така богът на пръстена го избрал за следващия любимец. Вероятността избора на родителя да е различен от този на създателя не се засяга, всъщност източника и направата на чудотворния пръстен е дълбока тайна. Богът на безбожника е неутрална безлична и лесно манипулируема сила, от която може да се очакват само; пари, почести и наказания за враговете. Един от наследниците обаче имал трима сина, които обичал еднакво, а понеже търсенето на съвет от бога на пръстена дори не се явява и като случайна мисъл, както в текста на пиесата така и в ума на безбожниците, той се решил на следната хитрост. Повикал най-добрият фалшификатор, който познавал и му поръчал два други такива пръстена точно копие на чудотворния, така смятал да заблуди наследниците си. След като починал синовете му разбрали, че има три еднакви пръстена и решили да потърсят някакъв съдия явно безбожник безспорен и абсолютен авторитет за всички простосмъртни и богове както на небето така и на земята. Безбожния съдия нямал проблеми да определи кой е богоизбраниа, без много размисли заявил, че истинския пръстен за изгубен и дори Господ не може да го намери, а и трите налични са негово подобие.

Естествено тук крайния смисъл е политически, трите религии на 19-ти век, всички богове и простосмъртни трябва да се поклонят на атеизма, никоя религия и никой човек не може да познава друга вяра, освен държавния атеизъм и ако някой си мисли, че познава друга истина е опасен фанатик, престъпник и въобще не е човек. Все пак притчата не свършва с тази гнусна агитация. Щом прочетох за изгубения пръстен веднага разбрах, защо Толкин е решил неочаквано да смени пасажа за намирането на пръстена от Билбо. Освен, че така Хобита се свързва с продължението във Властелина, именно тази пиеса, а не значително по-популярния и идентично фалшифициран Декамерон са го навели над мисълта за представяне на атеизма в литературата и образованието като магия, която трябва да бъде победена именно от хобитите.

В първия вариант на първоначалното издаване на Хобита Билбо побеждава Голума в съревнованието с гатанките и Голума му го дава с огромно нежелание, но доброволно. Именно след прочитането на тази пиеса и ужасяващата мисъл, че истината може и да е изгубена, Толкин е решен да започне да пише трилогията „Властелина на пръстените”. Където централна роля играе намерения пръстен с магически способности.

Ето тази посредствена и поганска пиеса станала основа за множество исторически фалшификации като измислените кръстоносни походи в близкия изток има и друга страна Това е създаването на средната земя, Германските тамплиери не можаха да си осигурят създаване на живот на „святата земя”, но Толкин поне успя да разшири значително „средната земя” благодарение на антихристката притча. Средната земя е била първоначално замислена за семейно и приятелско „имение”, едва чрез Властелина тя се разширява, за да побере всички хора на земята. Тя е място, където вярващите и децата им да могат да посещават, когато сянката Мордор напълно затъмни живота им.