Допълнение, заглавието на известната книга, The Decameron (subtitle: Prencipe Galeotto) is a collection of 100 tales by Giovanni Boccaccio идва от фразата,

δέκα ημέρες αρχίζουν

Десет дена започват, не просто десет дена както се твърди, е директно указание за времето, когато е измислена книгата.Това е по време или веднага след френската революция, когато се въвежда десетдневна „седмица” като психопатска реакция срещу религиозността на седемдневната седмица. Това е и опит за създаване безбожното общество в противовес на християнското сътворение.

Забележете разликата в обяснението на ангийската и руската част на Уикедпедията.

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Decameron

В англиската се казва дословно;

The subtitle is Prencipe Galeotto, which derives from the opening material in which Boccaccio dedicates the work to ladies of the day who did not have the diversions of men (hunting, fishing, riding, falconry) who were forced to conceal their amorous passions and stay idle and concealed in their rooms. Thus, the book is subtitled Prencipe Galeotto, that is Galehaut, the go-between of Lancelot and Guinevere, a nod to Dante"s allusion to Galeotto in "Inferno V", who was blamed for the arousal of lust in the episode of Paolo and Francesca.

Докато руската е знаително по деполитизирана

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD

Также имела вульгарно-простонародное прозвище (подзаголовок) «Князь Галеотто» (итал. Principe Galeotto, букв. «Сводник»), которое намекало на идейных противников Боккаччо, силившихся доказать, что «Декамерон» подрывает устои религии и морали. Галеото — это рыцарь короля Артура Галехот, который способствовал взаимоотношениям Джиневры и Ланцелота, и упоминается в «Божественной комедии» Данте. Её персонажи Франческа ди Римини и Паоло впервые целуются под воздействием чтения этого фрагмента легенды («Одни мы были, был беспечен каждый, Над книгой взоры встретились их сразу .. и книга стала нашим Гелеотом…», Ад, V.). Из Данте имя «Галеотто» вошло в итальянский язык как синоним сводника^[3].

Руския вариянт на интерпретация е определено по смислен, в книгата се долавят доста ясно италианската национална идея, която възниква едва през 19-ти век. Има описания на живота в разните провинции на сегашна Италия като единна страна политически и културно, в миналото разликите и противоречията в провинциите са били значителни.

И множество други доводи могат да се представят за съставяне през 19-ти век, макар някой истории да са наистина древни.

Например като се погледне хартията на тази заглавна сраница

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Decameron.gif

съвсем директно се вижда посредственното качество на механизираната изработка с химикали от 19-ти век. Хартията ръчно изработвана през 16-ти век е била значително по-качественна и различна и не е пожълтявала по този начин. Оделно се вижда и че дизайна на първата сраница имитира изданията на Галилей, но излишно разкривен печата за да се „представи” по примитивната технология в миналото.