Според авторите в миналото не е имало разлика между лекарство и билки и самата дума на английски drugs идва от холандски, означава изсушено растение. Едва в края на 19-ти век се появява латинското medicine и тогава в английския навлизат думите; medicine, remedy, cure, medicament. В произхода на думата се укрива факта, че холандското drug до 19-ти век е дума ползвана за чай, подправки и ароматизатори, който произхождат от сушени растения. Тоест билката и лекарството са били едно и също, както чаят. Ето как думата за чай се прехвърля и за лекарство, болният е консумирал само чай, не с лечебна цел, а самото гладуване е способствало за оздравяването. От там, тоест от 19-ти век тръгва и митът за лечебни билки или растения, както и измислицата, че някакво хапче може да доведе до излекуване.

За това ето един много по-полезен съвет, вместо да се пълнят гушите на лекарската мафия болните да си направят чай, без захар, може би с малко мед, ефекта ще е същият, както и с хапчетата. Предаването на линка е интересно, показва се техниката на плацебото, през 19-ти век основните съставки са били захар, сапун :-)))) и скорбинова киселина за всякакви видове лекове, както и безсмислени екзотики като сушени червеи, сребърен прах и други. Днес съставките са много по-научни но нещата не са по-различни.

history,

http://www.youtube.com/watch?v=KRCJ3WRjSqA