По следите на страстите господни, домът на Мария и стигматизма и нетленност на тялото

Идеята за "страстна седмица" е стара религиозна традиция напомняща на църквата за трудното и мъчително подготвяне на Господ за разпятието. Въз основа на тази практика се появяват и множество литературни изяви, като в случая ще се занимая с една от Германия. Няколко мита произлизат от лъжливи видения от измислен персонаж на име Anna Katharina Emmerick (8. September 1774 in Coesfeld; † 9. Februar 1824 in Dьlmen, Westfalen), записвани от стар авторитет, на Clemens Wenzeslaus Brentano de La Roche (* 9. September 1778 in Ehrenbreitstein (heute Koblenz); † 28. Juli 1842 in Aschaffenburg), на когото се приписва измислената дейност. Бертрано е реална фигура, поет и драматург, но всичко свързано с монахинята Анна е плод на предтеософския мистицизъм зародил се в САЩ, след средата на 19-ти век. Виденията на монахинята Анна са имитация и католическа версия на лъжи и учения подобни на сатанинските бълнувания на Джоузеф Смит и Елън Уайт, нагодени за евангелските общности.

Първи, мит, който ще разгледам, е нетленността на мъртвите тела, това е 100% американска измислица. Причината е липсата на гробове на типично католически светци в САЩ, каквито има масово в Европа, за да компресират тази типично католическа доктрина нетленното тяло на сестра Анна бе споменато за първото такова чудо.

Мита за стигматизма, идва от гръцка дума в послание на Павел, но първият разпространил тази идея е някакъв италиански епископ от Неапол от 20-ти век, все пак споменаване на изобразяване на рани на Христос, но не във вида на неаполитанския епископ има в описанието на наскоро беатифицирана жена героиня на книга с видения. Anna Katharina Emmerick (8. September 1774 in Coesfeld; † 9. Februar 1824 in Dьlmen, Westfalen) има описания цитиращи стигмата на Павел, а не популяризираните от неаполитанеца кървави петна като от картина буквално на ръцете на жив човек.

Творбата The Sorrowful (Dolorous) Passion of Our Lord Jesus Christ споменаваща за първи път множество събития около мъченическото носене на кръста, дава началото за мита описваш не евангелски събития преди самото разпятие. Американците целят с това драматично описание да компенсират друга липса на „католицизъм” зад океана, така се придава значителна „духовност” и теологизиране на самия кръст, честа гледка в Европейските католически части, но рядкост в Евангелската Америка. Също така се дава някакъв мистичен и богословски отговор на Евангелските доктрини за „страстите”, от седмицата преди осъждането и понасянето на кръста. И не на последно място имаме някакъв плах, но все пак смислен католически отговор на силно разпространената в САЩ и колониите книга — пътешествие изграждаща християнския характер, Пилигрима на Бъниян.

Идеята за преселване на Мария в Ефес и намиране на къщата и на Егейско море е вече жест за униатската пропаганда с православните в Азия.

За финал мога спомена, че авторите на тези митовете не са точно теософи, просто са козли от църковни структури със същия дух. Все пак тази банална измама има доста добро приложение, великият филм „Страстите” от 2004 година е създаден въз основа на едно от лъже — виденията на сестра Анна, но единствената цел, която филма постигна бе разтърсващо представяне за ужасите и трагедията на греха на всеки човек върху Божия син. Вместо да се ползва за борба с Евангелските учения и да насаждат либерална пропаганда тези лъже видения само дадоха тласък на най-евангелската доктрина за всеобщ грях и изкупването му от Христос.

На линка е представена част от американската роля в изграждането на митовете.

history,

http://www.all-jesus.com/scriptures/preface.htm