Това става в глава 8 Паяци и пеперуди.

Името Миркууд е ползвано в литературата за първи път в A Tale of the House of the Wolfings and All the Kindreds of the Mark, a novel by William Morris 1889.

В тази новела джуджетата не участват като герои, при Толкин те са централният образ на писателите-викторианци пленени от мистиците. В Хобита джуджетата за малко да загинат, подобно на залавянето от троловете, което е образ на плагиатство и неправилна интерпретация. Подобно на трите трола и Mirkwood е образ на литературен авторитет и това в случая не е определен автор, а цяла "гора" с огромни размери и съществувала от древни години, образ на мистичното издание Blackwood"s Magazine, printed between 1817 and 1980.

В него "джуджетата" едвам не се губят, заспиват омагьосани, заловени са от паяци, едвам се измъкват с помощта на подозрителни и враждебни елфи, образ на мнението на вярващите към начина, по който се представят литературите в изданието. Вероятно към тази "гора" може да се причисли и Fraser"s Magazine for Town and Country, published in London from 1830 to 1882, другото свърталище на врагове на викторианците.

Влизането в гората Миркууд става по тясна пътека, около която има само катерици, а Билбо и джуджетата са "наблюдавани" от множество очи в тъмното. Това описание съответства на алеята Jowett Walk, Oxford, в региона има катерици, а множеството "очи" са прозорците в далечината. Тази алея дава широк поглед наоколо и авторът свързва гледката с името на алеята получено от Benjamin Jowett (15 April 1817 – 1 October 1893), главен авторитет в течението на англиканската църква наречено Broad Church през 19-ти век. Тесният път в гората е ирония за; същността на философията, морала и духовността на това учение. Заспиването на Бомбур в The Enchanted river е връзка с лично преживяване, когато малкият Кристофър е заспал по време на разходка и е трябвало да го носят.

Сърната и потока в гората са предполагам свързани с дейността на John Ross Macduff (23 May 1818 - 30 April 1895), който има поучение - проповед от 15 глави върху Псалм 42, Макдъф е бил популярен сред презвитериани и баптисти, но в последствие е погрешно интерпретиран като представител на „широката църква”.

Със сигурност тук не са отразени фронтови преживявания, а времето на боледуването по време на войната е съчетано с изучаването на изданието, за това се споменава думата Attercop - отровна глава. Омотаването в паяжина напомня на пациентите в болницата, където е лежал.

Паяците и пеперудите са явно ирония към работата на редакторите и посредствените автори публикували там. Качването на Билбо на дървото и виждането на слънцето е начин да се опише облекчението от прекъсване четенето на това издание.

Отчаяната борба със паяците, които са почнали да омотават Билбо и се готвят да изядат джуджетата е образ от книгата на Edward John Moreton Drax Plunkett, 18th Baron of Dunsany (24 July 1878 – 25 October 1957). Смисълът на псевдонимът Dunsany = During insanity. The Book of Wonder, (1912), има 14 глави, колкото и джуджетата с хобита. Там се споменава за канибали, а името на жилото The sting е вдъхновено от името на художника, по чийто картинки е написана книгата, Sidney Sime. Епичната битка с паяците е ирония не само за борбата да се извадят тези 14 глави от някакви откачени рисунки, но и мнението на Толкин за цялостното творчество на „побърканият”, само паяжини, но не и смисленна литература. На една от рисунките се вижда някаква фигура биеща барабани, каквито чува Билбо в гората, в други има чудовица и мумии.

Ролята на "жилото" и пръстена в тази "гора" са от основно значение и смисъл за средствата на борба, чрез вярата и познанието дори и на такова място може да се оцелее, ако все пак някой донесе храна. В Болницата явно храненето е било ограничено. 

 Понеже бях обвинен че съм намалил откритията си ето линк за цялостно тълкуване на Хобита, каквото никй до сега не е постигнал.

https://docs.google.com/document/d/1FDS4sGV_rfNJGPYORCv-Zo95cJhisXa_hI1piVnYCY4/edit

В РТФ формат
https://docs.google.com/file/d/0B8DLMmdMtyutbE1MZWFwZFpKV2c/edit