Произход на седемте небеса

Понятието за седем небеса във философията наричана питагорейска и още някаква си е хипербола отговор за по-стара интерпретация на движещите се планети видими с просто око подобни на подвижни звезди. За тях се споменава и в текста на НЗ

. . . . . sidera errantia quibus procella tenebrarum in aeternum servata est (Jude 1:13)

Петте видими планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн са интерпретирани като някакви наказани небесни същества, звезди свалени от небосвода и пратени да обикалят региона на земята, като символ за слабоверците и грешните хора.

Тази спекулация води до появата на философията на седемте небеса, целяща да противодейства на това обяснение. Към петте подвижни “звезди” са добавени и слънцето и луната, които не могат да са символи на зло или наказание, но все пак са подвижни обекти на небето. А за да се даде обяснение за траекторията им са измислени тези седем небеса, в които всяко едно подвижно тяло се движи, така се оборва идеята за някакво наказание или прогонване от тяхното си място. В миналото не е имало затвори и престъпниците са били изгонвани, за да стават скитници, не са били затваряни. Тази философия през 19-ти век е интерпретирана като идея, че земята е плоска и център на вселената. В действителност хората са знаели, че земята се върти около слънцето и само луната около земята. Подробно философията на седемте небеса не ми се разглежда, въпреки че е спомената и в текста на НЗ.

scio hominem in Christo ante annos quattuordecim sive in corpore nescio sive extra corpus nescio Deus scit raptum eiusmodi usque ad tertium caelum (2Cor 12:2)

В седемте книги на К. С. Луис, “Хрониките на Нарния” се разглежда силно алегорично тази философия като детска приказка, разкритието за това е направено от Dr. Michael Ward в The Narnia Code.

history,