Седемте християнина сред нобеловите лауреати по литература

Оценяване наградените с нобелова награда по литература и откриване на вярващите сред тях.

All Nobel Prizes in Literature

The Nobel Prize in Literature has been awarded 104 times to 108 Nobel Laureates between 1901 and 2011. Click on the links to get more information.

http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/

Поради световният феномен за велик авторитет при получаването на такава награда, ще се направи кратък преглед на творчество и живот за всеки автор награден с това държавно отличие в периода до 1950 година. До тази дата са интересните личности при награждаването, след това, освен един Sir William Gerald Golding, CBE (19 September 1911 – 19 June 1993) награден 1983, другите са безинтересни. Дори и автори със заслуги във философия и литература не спадат към списъка, поради липса на християнски мотиви и послания в творчеството им.

В групата на вярващите не са включени Heinrich Theodor Bцll (December 21, 1917 – July 16, 1985) 1972. Въпреки че се представя за супер вярващ, има прекалената социалност и дори светска неадекватност на неговата религиозна идея. Забелязвам дори наченки на ереси в някои пасажи от книгите му. Дори заслужилият по много показатели висши почести Sir Winston Leonard Spencer-Churchill, KG, OM, CH, TD, PC, DL, FRS, Hon. RA (30 November 1874 – 24 January 1965), не може да се вмести в групата. Въпреки християнските идеи в творчеството му, то е прекалено политизирано и така е духовно скопено. Освен това имам сериозни доводи против неговото авторство на спомените му. В тях личи стилът на други изтъкнати писатели, като Греъм Грийн, К. С. Луис и награденият Т. С. Елиът.

1983

Sir William Gerald Golding, CBE (19 September 1911 – 19 June 1993)

В творчеството на Уили има една велика и плашеща идея, която споделям почти напълно, човечеството върви към морален и религиозен упадък. Съвременното общество превръща човекът в ублюдък, деперсонализира го чрез самовлюбеност и тотално изкоренява социалното проявление на вярата. Всичките му новели разглеждат тези въпроси чрез различни разкази на персонажи от Англия. Това е седмият последен вярващ в списъка. Забележете страните 19-ки в годините и датите на раждане и смърт.

1950

Bertrand Arthur William Russell, 3rdEarl Russell, OM, FRS (18 May 1872 – 2 February 1970)

Един от главните идеолози на окултизма, много добре представен като един от троловете във втората глава на Хобита. С това приключвам въпросите около личностното изследване на авторите, следващите поколения просто обслужват политици или идеолози, те не са автори в истинският смисъл на думата.

1949

William Cuthbert Faulkner (born Falkner, September 25, 1897 – July 6, 1962)

Просто американски южняк, свързан с окултните кръгове около Вирджиния Уууф и други кретени.

1948

Thomas Stearns Eliot OM (September 26, 1888 – January 4, 1965)

Шести християнски автор, човек с огромни заслуги и принос в литературата и вярата. Силно неизвестен извън англоговорещият свят, но изключително име в Оксфорд и християнските среди.

1947

Andrй Paul Guillaume Gide (22 November 1869 – 19 February 1951)

Комунист, окултист, символист и прочее идиот, просто е бил необходим фрески автор след германската награда предната година.

1946

Hermann Hesse (July 2, 1877 – August 9, 1962)

Смята се, че бил от християнски произход, но всъщност неговите роднини са философи атеисти или лекари, което не се съвместява с християнството. Ментална нестабилност и опитите за самоубийство са интересно послание към следвоенна Германия, но явно това е първият пристрастен наркоман, за това говори и най-известният му роман (1927) Der Steppenwolf.

1945

Gabriela Mistral (1889–1957)

Жена, дипломат, Южна Америка, испански език, това са всичките заслуги на тази авторка.

1944

Johannes Vilhelm Jensen (20 January 1873 – 25 November 1950)

Отново скандинавец е награден, подходящо начало за следвоенното възобновяване на награждаването.

1943

No Nobel Prize was awarded this year. The prize money was with 1/3 allocated to the Main Fund and with 2/3 to the Special Fund of this prize section.

1942

No Nobel Prize was awarded this year. The prize money was with 1/3 allocated to the Main Fund and with 2/3 to the Special Fund of this prize section.

1941

No Nobel Prize was awarded this year. The prize money was with 1/3 allocated to the Main Fund and with 2/3 to the Special Fund of this prize section.

1940

No Nobel Prize was awarded this year. The prize money was with 1/3 allocated to the Main Fund and with 2/3 to the Special Fund of this prize section.

1939

Frans Eemil Sillanpдд (16 September 1888 – 3 June 1964)

Наградата е връчена след избухването на зимната война, политическите идеи са очевидни и дори не се крият.

1938

Pearl Sydenstricker Buck (June 26, 1892 – March 6, 1973)

Преживяванията на авторката по време на гражданската война в Китай са използвани като предупреждение за новата война. Жената е от религиозен произход, но творбите и са битовизми и разкази на драмите в един несигурен свят. Липсата на оригинално творчество и повторен брак вече с известен и богат невярващ изхвърля авторката от християнството. В по-ранните и творби като чели се прокрадват идеите на родителите и мисионери, но дори и това да е така, не е достатъчно за класиране в групата на вярващите

1937

Roger Martin du Gard (23 March 1881 – 22 August 1958)

През 1937 вече замирисва на нова война и френският автор е награден поради предупреждението си в новела от 1914 година.

1936

Eugene Gladstone O"Neill (October 16, 1888 – November 27, 1953)

Бащата на евгениката и аборта като понятия. Първи доказал се теософ окултист.

1935

No Nobel Prize was awarded this year. The prize money was with 1/3 allocated to the Main Fund and with 2/3 to the Special Fund of this prize section.

1934

Luigi Pirandello (28 June 1867 – 10 December 1936)

Още един италианец, при това от Сицилия, мафията получи награда. За разлика от предшественичката си от Сардиния, Луиджи е републиканец и атеист.

1933

Ivan Alekseyevich Bunin (22 October [O.S. 10 October] 1870 – 8 November 1953)

Първи руснак антикомунист, показано е отношението към СССР и вероятно лично към Сталин.

1932

John Galsworthy (14 August 1867 – 31 January 1933)

Пети англоговорещ и трети англичанин, популярен е поради връзките си в академичните среди на Оксфорд и театъра. Най добре е обрисуван като Great Goblin в подземията на Мисти маунтайнс в Хобита. Окултист от класа.

1931

Erik Axel Karlfeldt (July 20, 1864 – April 8, 1931)

С тази награда комитета все едно дава награда на себе си, така отбелязват 30 годишнината на съществуването си. Ерик е отдавнашен участник в комитета и наградата е дадена малко преди очакваната му кончина.

1930

Sinclair Lewis

Harry Sinclair Lewis (February 7, 1885 – January 10, 1951)

Първи американец, явно свързан със средите на театъра и киното. Уникалното при него е, че това е първият бърз успех в следствие на агресивно търговско рекламиране на книгите. Успехът му не е основан на оценки на някакви авторитети в литературата, а на търговски методи. Връзки с теософите са странични и неинтересни.

1929

Thomas Mann (6 June 1875 – 12 August 1955)

Нов либерал - интелектуалец, въпреки ранната съпротива на нацизма. Става популярен в Германия преди награждаването, след това се отдава на лични и прекалено интелектуални творби. Интересното при него е, че новелата “Магическата планина” за която е бил награден е ироничен “билдугсроман” и става прототип на “Хобита” на Толкин.

1928

Sigrid Undset (20 May 1882 – 10 June 1949)

Най-симпатичния лауреат, трета жена и пети християнски автор, вероятно след евреина предната година са решили да намерят и католичка за разнообразие.

1927

Henri Bergson Henri-Louis Bergson (18 October 1859 – 4 January 1941)

Просто още един, вече по-истински евреин с роднински връзки в медицината. Окултист, та дрънка, първи публикувал на френски книга с думата “еволюция” в заглавието. Не е бил известен преди наградата, освен сред теософите.

1926

Grazia Deledda (September 27, 1871 – August 15, 1936)

Втора награда за Италия при това от остров Сардиния и втора жена в списъкът. Изненадващ избор, все пак това е четвъртият християнски автор.

1925

George Bernard Shaw (26 July 1856 – 2 November 1950)

Вторият англичанин е и една от най-опасните комбинации на окултизма и социализма, този човек съчетава както идеологията на старият свят, така и агресивното невежество на новите заблуди. Посветен теософ, истински Саруман, унизително представен в Хобита като първият гоблин - вълко ездач убит от Беорн.

1924

Wladyslaw Stanislaw Reymont (May 7, 1867 – December 5, 1925)

Втори поляк, чиято главна тема на писане е политическата независимост на Полша, необходимост за разпространение на литература на даден език е политическа протекция. Дори и да има контакти с окултистите, те са само съпътстващи.

1923

William Butler Yeats (13 June 1865 – 28 January 1939)

Вече и един от вождовете на теософията е с награда. По-важният фактор за награждаване е наскоро обявената независимост на Ирландия. Това е първият открит окултен лидер в списъкът, индиецът е както казах надут от англичаните балон.

1922

Jacinto Benavente y Martнnez (August 12, 1866 – July 14, 1954)

Още окултисти на линия вече втори испанец и вероятно първи обратен лауреат. Политическата му активност е просто сервилничене на победителите, а не осъзнаване на патриотични чувства.

1921

Anatole France (16 April 1844 – 12 October 1924)

Поредният пасивен теософ се урежда с награда, вече има директна агресия на окултните кръгове към наградата. Не по метода с индиеца, представен като бедничкият роднина от колониите, а с фронтално натрапване на идеология сред европейската философия.

1920

Knut Pedersen Hamsun (August 4, 1859 – February 19, 1952)

След двамата датчани и втори швед е избран и втори норвежец, не мисля, че свързан с теософ - социалистите, политическите му възгледи са патетични.

1919

Carl Friedrich Georg Spitteler (24 April 1845 – 29 December 1924)

Световно неизвестен учител пишещ поезия и митове, на когото кариерата е избутана от местни патриоти с финанси просто за отчитане на родна активност в поезията. Политическият мотив е Швейцарец от немски произход живееш във френскоговореща област.

1918

No Nobel Prize was awarded this year. The prize money was allocated to the Special Fund of this prize section.

Вероятно са се засрамили от предишният си избор и са решили да спестят от фонда поради двете предишни награди.

1917

Henrik Pontoppidan (July 24, 1857 – August 21, 1943)

Karl Gjellerup (June 2, 1857 – October 13, 1919)

Серията от непопулярни автори е продължена с цели двама датчани, не само защото са от неутрална страна, но и поради връзки с окултно социалистически кръгове превземащи литературата. Това са най младите лауреати, вероятно комисията е рискувала, предвиждайки бляскаво бъдеще за младежите, което те не са оправдали.

1916

Carl Gustaf Verner von Heidenstam (6 July 1859 – 20 May 1940)

В самият разгар на войната е награден шведски автор, ироничното в неговият случай е известност в родината си като лидер на някакъв лагер в литературен спор от 1910. Вероятно комисията е поискала да демонстрира какви войни са допустими.

1915

Romain Rolland (29 January 1866 – 30 December 1944)

Политическият мотив е намерен в серията новели за композитор от немски произход постигнал огромен успех в Париж, предполагам в образа на Жан-Кристов има автобиографични елементи, а не политически, избухването на войната малко след завършването на серията е непредвидено. Измамите в историята са белег за връзките му с окултните кръгове. Това е първият автор станал популярен дори и във Франция благодарение на наградата, до преди това всички носители на награда са локално и дори национално вече популярни. Индиецът е с “напомпан” имидж, наградата става неговия пропуск към висшите кръгове на теософите.

1914

No Nobel Prize was awarded this year. The prize money was allocated to the Special Fund of this prize section.

Не знам защо комисията не е намерила автори от неутрални страни, така че да се разграничат от войната.

1913

Rabindranath Tagore (7 May 1861 – 7 August 1941)

Вече първи сигурен теософ и първи не европеец публикуван и разпространяван на запад или поне в Англия. Антихристите — социалисти успяват най-после да се вклинят и в тази сфера.

1912

Gerhart Johann Robert Hauptmann (15 November 1862 – 6 June 1946)

Освен да се популяризират театралните постановки, на които той е драматург, друга причина за награждаване едва ли има. Като вероятно съдиите от комисията по оценяване са преценили или им е помогнато да преценят. Неговите драми са писани и за филмиране и вероятно от театъра и зараждащото се кино са започнали да пристигат пари и съвети за връчване на наградата.

1911

Count Maurice (Mooris) Polidore Marie Bernhard Maeterlinck (29 August 1862 – 6 May 1949)

Това вече е първият сектант, символист и социалист. Дали се е набъркал по-силно с теософи и други сатанисти за сега не може да се прецени. Все пак наградата е заради Белгия и издания на френски за баланс на предходната награда за немски автор.

1910

Paul Johann Ludwig von Heyse (15 March 1830 – 2 April 1914)

Отново германец е награден, но с някакви еврейски белези на произход по майчина линия и произход от семейства на знатни и културни среди. Не мисля да го поставям в християнската категория, поради липсата на такова послание в творчеството му, въпреки близостта му с Ватикана.

1909

Selma Ottilia Lovisa Lagerlцf (20 November 1858 – 16 March 1940)

Сполучлив избор, хем жена, популярен автор от Швеция, и дори третият християнин сред наградените.

1908

Rudolf Christoph Eucken (5 January 1846 – 15 September 1926)

Освен че е вторият награден германец, както е прилично, след като има вече двама французи това име успешно залепено за теософията поради някои либерални възгледи и някакво “светско” мнение относно политиката. Руди не е класическият соц — либерал, но неговият специфичен стил съчетаващ теология и философия насочени към поучение могат да се ползват и фактически са източници за окултни и езически учения за самоусъвършенстване. Все пак неговото учение не е окултно и само тенденциозно изкривяване на сложният философски стил на писане могат да го класират за либерал. Авторът напълно заслужава признанието за вторият християнски награден автор, след предшественикът си Киплинг. Днес неговите учения са пренебрегвани, но ще се изследват за в бъдеще.

1907

Joseph Rudyard Kipling (30 December 1865 – 18 January 1936)

Най-добрият автор от всички в този списък, седмата награда вече бе крайно време да отиде и в Англия за повдигне нивото на литературата. От предните шест автора той като чели е първият със стихове с антивоенен смисъл, той е и първият служил в армията и участвал в бойни действия. Творчеството му се разпростира и в колониите и така наградата е признание не само за Англия, но и за териториите и по света. Както предшестващите лауреати той е национална фигура, но и първият със световна известност. Това е вече първият християнски автор.

1906

Giosuи Alessandro Giuseppe Carducci (27 July 1835 – 16 February 1907). Това изглежда да е първият кандидат съпричастен към някаква секта, но всъщност е политически екстремист смятащ църквата за пречка за светската държава, за която той и роднините му са е борили. Има принос в създаването на съвременният официален италиански, за това е получил наградата, не поради атеизма и сатанизма си.

1905

Henryk Adam Aleksander Pius Sienkiewicz (May 5, 1846 – November 15, 1916)

Измамите в историята и литературният провинциализъм са главните плюсове на творчеството и на този автор, явно симпатиите към по-малките народи е била определяща за този ранен етап на награждаване. Авторите са здраво националисти, но не може да се отнесат към интернационализма на теософи, комунисти и др. радикални елементи.

1904

Frederic Mistral, 8 September 1830 – 25 March 1914

Josй Echegaray y Eizaguirre (April 19, 1832 – September 14, 1916)

От Норвегия наградата се премества на юг към средиземноморието, и двамата са регионално известни, но с наградата популярността им не се разпростира по света. Испанеца бил инициатор за създаване на националната банка, това като гледам не е помогнало за сегашните финансови проблеми там :-)

1903

Bjшrnstjerne Martinus Bjшrnson (8 December 1832 – 26 April 1910)

Първият “национален поет”, някакъв местен спамър поставил основите на националният език, като го отделил от тогавашният литературен датски. Наградата е своеобразно културно признание за Норвегия.

1902

Christian Matthias Theodor Mommsen (30 November 1817 – 1 November 1903)

Вероятно първият германски научен авторитет, намесил се дълбоко в историята с публицистично — политични средства. Това е пруският отговор на италианско френските авторитети, Тацит, Тит Ливии и прочее. За Прусия и времето си влиянието му е било огромно. Наградата не помогна за популяризирането на идеологията му в Англия, колониите и САЩ.

1901

Renй Franзois Armand (Sully) Prudhomme (16 March 1839 – 6 September 1907)

Посредствен автор пишещ на френски, но организатор със завидни заслуги за Франция.