Интелектуалната трагедията на вярващият в творчеството на Бердяев
Никола́й Алекса́ндрович Бердя́ев ( [18] марта 1874, Киев — 23 марта 1948, Кламар).
Преди малко попаднах на една статия с дразнещо заглавие и я изкоментирах агресивно, поради явният интелектуален напън на автора да намери социално християнско изясняване на въпроса за оксиморона християнски антисемитизъм. Това е все една да обясняваш белотата на черният цвят, прочетох и други неща от този автор и бях учуден. От богословските му писания виждам, че наистина е вярващ и чак прилича на калвинист. Все пак намирам няколко проблема не само тук, но и в цялото му творчество, посочват се неверни и измислени исторически факти. Този човек е символ на интелектуалната трагедия на вярващият, опитвайки се да се направи на умен и образован, вероятно за достигане по-интелектуалните среди от читатели, пропуска реалната история и истинският проблем на съвременното общество, личностната деградация, довела до социална такава и съпътстващите проблеми. Бердяев посочва в разсъжденията си множество исторически факти, който са измислени, ползвайки ги като средство за някакво социално и морално поучение. За к’ъв дявол му хрумна да повярва, че Майкъл Фарадей е евреин ! Естествено, че не е, а шотландец презвитерианин. А философиите на Айнщайн са толкова плоски и тъпи смешки, че освен да ги сравним със “протоколите” от които той се гнуси дори при споменаването им, по-друг начин не можем да ги опишем. За Лутър нещата са още по-жалки, такъв човек не е съществувал реално и дори ако се е поразровил в издаването му би трябвало да усети, че публикуването му най-напред в Англия е силно подозрително и така нататък. Но умен Ники вярва в пълната достоверност на антисемитските измислици писани по негово време и с надпис Лутър на тях, е чак такава простотия е недопустима за образован вярващ. Как да не се разплача виртуално за такива провали от наистина способен украинец. Само за да изглежда малко по-умен той възхвалява върховната глупост на 20-ти век, теория на “относителността”, която напълно заслужава да се прекръсти на теория на безсмислеността. Всъщност с въпросът така наречените народи Еврей или юдеи, трябва веднъж за винаги да се намери окончателно решение, това са наследници на различни групи от 19-ти век влезли в някакъв конфликт с официалните църкви и обявени с презрение от противниците си за евреи. Произходът им няма нищо общо с народ и още по-малко с Библията, просто жертви на политически интриги, потомците им сега се възползват от силата на групата да парадира пред властта.
Но да не с е увличам прекалено, на руската част на уикетпедията се намират линкове с негови книги. Добри и чудесни просветление са омесени с идиотските лъжи на новата епоха. Но нищо все пак не всеки може да е bogoizbrania :-)
- - -
DBS-Да изгоним Дяволa от храма!
Препоръчани версии и софт на Библията
ДОРИ НА 85 МОГАТ ДА ТИ ОТНЕМАТ ДЕВСТВЕНО...
Началото - и цъфтят орхидеи 4
:))))) Всъщност, да се измери скоростта на светлината е фасулски просто. Примерно изпраща се светлинен лъч или радиовълна /скоростта е еднаква/ до луната и се улавя отразената. Тя пристига обратно след малко повече от две секунди. Радиовълната, изпратена до Марс се улавя от някоя сонда на Марс и в зависимост от разстоянието, се връща обратно след определено време. Знае се разстоянието, знае се времето и се изчислява скоростта. Това са толкова елементарни неща, че се знаят и от второкласниците. Но не и от дървените глави.
Напротив, доказателства има, защото учените разполагат с необходимата апаратура и там се вижда всичко. Освен това съществуват науки, като математика, физика, астрономия, които разглеждат тъкмо тези неща. Освен това всяка теория се проверява безброй пъти по всевъзможни начини от хора, които имат нещо в главите си и чак тогава се публикува. Но да се твърди през 21 век, че светлината няма скорост е толкова инфантилно, че дори господин Торквемада би се учудил. Вероятно е глупаво и от моя страна, че съм седнал да споря с човек, чието мислене е на равнището на средновековните свещенослужители.
