Реших да направя превод на кратък откъс на книга, не преведена на български, специфичният стил на Честъртън трябва да се чете в оригинал, но смятам да поема предизвикателството да изразя на български силата и красотата на думите му. Както и да представя осмисляне на текста, което едва ли е постигнато от съвременните хора. Въпреки че Честъртън е официално католик, той надминава с изразните си средства и стилът си предното поколение реформатори, но само защото е жител на време, в което врагът предлага много повече цели за поразяване, не защото е надминал учителите си. Той е вероятно най-подходящата икона на реформацията за 20-ти век, към когото аз все още принадлежа. За представител на този век не мисля, че ще е необходимо да се търси образ, той едва ли ще продължи толкова, за да има своя идентификация. Така смятам да отбележа реформацията -:).
Ето линкове с преводи до сега.
http://omophor.com/?s=%D0%A7%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BD
http://chitanka.info/person/gilbert-chesterton
http://www.helikon.bg/author/32674/
Голяма част от творчеството на Честъртън все още не издадено дори и на английски, това е линк на издателство подготвящо непубликувани ръкописи;
http://www.ignatius.com/Products/CategoryCenter.aspx?SearchTerm=Chesterton
Честъртън за Дарвин, Маркс и Фройд
Основната причина за всички проблеми в съвременното образование могат да се обобщят в три думи: Дарвин, Маркс и Фройд. Теориите на тези трима мъже са проникнали навсякъде в съвременната мисъл. Техните идеи са много подобни на, тесни, материалистични, фаталистични, и напълно антихристиянски бълнувания. Тяхното влияние се усеща далеч отвъд ограниченото им игрално поле. Дарвинистките идеи са допринесли за сляпа вяра в напредъка на . . . .
Всяка една от тях е не повече полуистина като 1/100 част от истината, а след това е обявена не просто като нещо си, но като всичко. Те не стават за нищо, а като рошава четина, [на всяка една от тях] закачат целия свят на един косъм [независимо дали това е биология, икономика, или психология]. . . . Това е още един белег на този вид агностици, те са готови да отстояват своето абсолютното познание на всичко, до ръба на противоречие в термините. Точно както те винаги ще се опитват да напишат история на праисторическия човек, така че той винаги да се бори да бъде в съзнание за собствената си безсъзнание. . . . Точно както най-новата прищявка, целяща да докаже, че всичко е сексуално, по последният модел за доказване, че всичко е икономическо. Марксистко понятие, наречено материалистическата теория на историята, имаше същия вид глупаво самочувствие, в крайно недъгавият материализъм.
Тъй като според прищявката си единия, възприема всичко за птицата, като стремеж за чифтосване, така другия свързва всичко с ровене за червеи. . . . Тези прищевки отминават много бързо, изглеждат като ненужно пукане на мехурчета, които ще се спукат от само себе си. Въпреки това, някои го считат за полезно. Това е показателно за всички тези мании, че те не могат да изяснят разсъдъкът, а само го заоблачават. И най-вече го затъмняват. Всички тези огромни или по-скоро временни открития имат единствен смисъл на очарование, което е не само деградиращо, но и депресиращо. Всички те на свой ред не оставят следа върху истинските и сериозни проблеми за света. Но всяка може да остави много дълбоки и катастрофални рани и изкривявания в манталитета на отделния човек. . . . Вместо да намери опрощение за греховете ни, греховете, които сме извършили поради нашата собствена вина, ще получите най-невероятни психо — приказки, увити в мантията на науката, която обяснява, че нашите грехове не са грехове, и каквото и да направиме, не е наша вина. Били са по вина на родителите, или по вина на нашия учител, или просто по вина на природата. Злото, докарвано от този вид консултиране е двояко: ние ставаме по-малко отговорни за нашите греховни действия, дори и отлагаме прошка, така че никога да не дойде до нас. Това е бракът на Фройд и Дарвин, на една псевдонаука с друга като нея.
Chesterton on Darwin, Marx, & Freud
The basic cause of all the problems in modern education can be summarized in three words: Darwin, Marx, and Freud. The theories of these three men have pervaded all of modern thought. Their ideas are much alike in that they are narrow, materialistic, fatalistic, and utterly anti-Christian. Their influence has been felt far beyond their limited fields.Darwin’s ideas have contributed to a blind belief in progress. . . .
Each of them took not so much a half-truth as a hundredth part of a truth, and then offered it not merely as something, but as everything. Having never done anything except split hairs, [each of them] hangs the whole world on a single hair [whether it be biology, economics, or psychology]. . . . It is yet another mark of this sort of agnostic that he is ready to assert his absolute knowledge of everything to the verge of a contradiction in terms. Just as he will always try to write a history of prehistoric man, so he will always struggle to be conscious of his own unconsciousness. . . . Just as it is the latest fad to prove that everything is sexual, so it was the last fad to prove that everything was economic. The Marxist notion, called the materialist theory of history, had the same sort of stupid self-confidence in its very insufficient materialism.
As the one fad conceives everything about the bird to be connected with mating, so the other conceived everything connected with it to consist of catching worms. . . . These fads fade very fast, and it may seem hardly worthwhile to prick bubbles that will burst of themselves. Nevertheless, there is one consideration that makes it worthwhile. It is a character of all these manias that they cannot really convince the mind, but they do cloud it. Above all, they do darken it. All these tremendous and rather temporary discoveries have had the singular fascination that they were not merely degrading, but were also depressing. Each in turn leaves no trace on the true and serious conclusions of the world. But each in turn may leave very deep and disastrous wounds and dislocations in the mentality of the individual man. . . . instead of finding forgiveness for our sins, sins that we committed through our own fault, we get the most amazing psycho-babble, wrapped in the mantle of science, which explains that our sins are not sins, and whatever it was we did, it wasn’tour fault. It was our parent’s fault, or our teacher’s fault, or simply nature’s fault. The evil perpetuated by this sort of counseling is twofold: we become less responsible for our sinful actions even while we long for a forgiveness that never comes. It is the marriage of Freud and Darwin, of one pseudo-science to another.
- Common Sense 101: Lessons from G.K. Chesterton (Dale Ahlquist)
