Окултизмът на чудния магьосник от Оз

The Wonderful Wizard of Oz 1900, Lyman Frank Baum (May 15, 1856 – May 6, 1919)

Книгата започва с позоваване на Андерсен и Братя Грим, но сюжетът е коренно различен от християнската култура на споменатите автори. Окултната и ню-ейджерска пропаганда в детската книжка се разпознава, не само според теософската принадлежност на автора, роднини и приятели по линия на съпругата му. Още в самото име виждаме фраза ползвана в проповеди за Светия Дух The Wonderful Wizard, е подобна на чудния съветник, the Messiah wonderful counselor. Страната ОЗ е код за фразата “аз съм”, I’m. Съвпадението със славянската дума за АЗ = ОЗ, не е случайно, кланът Рерих и фиктивният автор мадам Блаватская произнасят на родния си език Аз, също и връзката с думите Олимп и Зевс е неслучайна. Още със заглавието на книгата авторът се подиграва на вярващите.

В текста като чели виждаме християнското разграничаване на добро и зло, но при внимателно вглеждане се вижда друго. Доброто в страната ОЗ е персонализирано за главния герой. Добрите вещици на севера и юга не им пука за лошите на изтока и запада и дори доста добре си съжителстват. Пътуването в страна на Оз прилича на Пътешественика на Бъниян, но това са две пътувания с противоположни посоки. В Пилигрима виждаме злото алегорично персонализирано и насочено към вярващия, като Христос и неговите служители и ангели му помагат да победи измамите и препятствията. Страната на Оз е населена от странни и фантастични образи, появяващи се от съзнанието на автора, не свързани по никакъв начин с понятията за добро и зло. Победата над противника не става чрез някаква форма на магия или свръхестествена помощ свързана с Христос или вярата. Говорещите вълци, и то 40 на брой лесно се избиват с една брадва, митични кучета преследвачи полутигри, полумечки просто падат в някаква пропаст появила се точно навреме, съборени чрез най-обикновената брадва. А чудесата в Изумрудения град са най-прости циркаджийски трикове. Цялата книга се върти около “азът”, това е страната на Оз, великият и страшен Оз, Билбо се подиграва с дракона Смог със същата фраза, "The Great Oz" or "Oz the Terrible".

За подробно разглеждане на книгата и други образи не си струва да се губи време, интересни са някои нововъведения от текста, звездата поставена от добрата вещица на севера върху Дороти е начин да се внуши на детското съзнание кой е главният герой. Тази звезда става източник за популярния израз “кино звезда” и подобните. Друго нововъведение е не само първата детска книжка с цветни илюстрации, голям хит на времето си. Авторът правилно е разбрал, че цветните рисунки ще са от голямо значение за децата. Образът на вещицата, като стара, грозна и клошарски облечена жена е също негово изобретение, правилен подход към децата да се изобразяват всички противници с отблъскващ вид. Вещиците в европейските приказки са на вид като полуангели, нищо че са на голяма възраст, дори и рисунки на вещици от стари приказки на братя Грим са с грозни персонажи от времето след издаването на “Магьосника от Оз”. Най-странното нововъведение е ползването на зелената светлина от Изумрудения град, който в книгата е част от маскарада, като символ на нещо свещено за някои религии, което в последствие е въведено от известния Лоурънс от арабия, който е с уелски произход.

Образите на повечето персонажи са хаотично подбрани и в стила на писане си личи имитация на Kenneth Grahame (8 March 1859 – 6 July 1932) и неговите по-ранни творби издавани в Чикаго, The Golden Age (1895), Dream Days (1898) Including The Reluctant Dragon (1898). С Кенет Греъм е свързана и сцената с убиването на злата вещица на изтока. Популярността и издаването на книгите му именно в Чикаго е издразнила Баум, за това тази вещица е изобразена така отвратително. Не е спестена и една гадна подробност от личния живот на Греъм, неговият син Alastair е роден с едно око. Това е директна връзка за злата вещица на Изтока и шотландският автор. Заливането с вода е свързано с приказката Пепеляшка, водата изчиства пепелта, така е показано отношението на Баум към конкурентната английска литература, и сценично изкуство. Заглавието The Wind in the Willows на Греъм показва някакъв отговор, Wind е характеристика за Чикаго, Willows, освен върба показва и фразата Will ow(I am), подобно на мен и Греъм е разбрал как е измислена страна на Оз. Четирите животни главни герои приличат на четирите сина на Баум. The Wind in the Willows е като надменен отговор за образованието на американеца и литературните му способности. Съществата Munchkins е дума за обозначаване на Americans, a Глинда Glinda е тъщата Matilda Electa Joslyn Gage. Селекцията на образите е за създаване на атмосфера за превъзнасяне на “азът”, който ги е сътворил и отхвърляне на света на вярата още в самото начало на възпитанието на детето. Само чрез такава окултна пропаганда насаждаща в съзнанието на детето измислената самоличност, то ще може да израсте като самовлюбен клоун, неспособен на вяра и самостоятелност, фанатизирано зомби на теософите и окултистите.