Шифърът на Спасителя в Рая и християнска оценка на новелата

«The Catcher in the Rye», 1951

Jerome David Salinger (January 1, 1919 – January 27, 2010)

Прочутата книга е интересна от литературна гледна точка, много от сцените в нея са описани за първи път, авторът като чели ни показва литература, която никога не сме чели преди публикуването и през 1951. От философска гледна точка новелата не е нито окултна, но не и християнско — семейна. Написана е за възрастни не е юношеска, не се описва съзряването на младежите, както се твърди. Целият смисъл вложен в новелата е демонстрация на способността на автора да излезе от шаблоните на светската повест, като вкара главният герой, неуспешен гимназист в ситуации, с които се подиграва на светския живот и литература. Книгата си заслужава да се прочете от всеки с претенции в литературата и киното.

Множество са изобретения на автора, например срещата с проститутка, която с действията си отблъсква от интимните мераци за първи път е спомената именно тук. Героят на Джордж Оруел например среща проститутка и въпреки, че е отблъснат от нея най-вече поради възрастта и, извършва съвкупление. Малолетният герой тук се отдава на песимистични разговори, въпреки че тя е на неговата възраст, Тази сцена е “революционна” в сравнение на светски романи проститутките са винаги използвани и често героите, освен че са възхитени от тях им плащат много повече. Героят на Селинджър не само че е възмутен от претенциите за двойно по-голяма сума, но и е насилен от портиера да плати повече от договореното, който даже така се отнася с него, че все едно го лишава от девственост. В тази сцена се споменава и за първи път комбинацията на понятието девственост и мъж, както и вътрешното терзание на героя за липсата на опит в кревата.

Най-голямата иновация е срещата с трите блондинки — селянки и стари моми дошли в Ню — Йорк да зяпат знаменитости и унизителното принудили го да плати цялата сметка, само защото са танцували заедно. Тази сцена е и началото на мита за тъпите блондинки в популярната култура, невероятно е каква сила има литературното произведение върху съзнанието на тълпата. Тук сцената дори е унизителна за мъжете, ако мъж е в компания на тъпи жени и дори и плащаш сметката, значи този мъж е още по-смотан. Дори описанието на персонаж на 17 години, който харчи парите на родителите си е допълнително унизителен елемент за пълнолетните младежи, които работят за парите си.

И други такива иновации има в книгата, като например приказването на лъжи от главния герой и грубия вулгарен език. За първи път тук се споменава и за куче, което се изхожда на неподходящо място и др.

Оригиналният хумор и парадокси също са неподражаеми, те, както и множество други сцени като, срещата с монахини, плоча с цветнокожата певица, неудовлетворението от пиеси и филми е показател за участието на майката на Селинджър, американка от ирландско-шотландски произход в писането на книгата.

Конкретното ми откритие е за смисъла на заглавието. Думата Rye на английски означава ръж, но произношението на руски е рай, на анг. haven. Бащата на автора е от Латвия и явно е знаел не само немски, но и руски. Авторът по този начин показва разочарованието си от неуспехите си в живота и липсата на личен спасител, които да го пази да не падне от небето. Стиховете на Бърнс, за които се споменава и в текста и заглавието имат смисъл за дилемата, за радостта и щастието на някой, които с действието си наврежда на някой друг. Селинджър с неговите провали в училище и другаде вероятно е осъзнал именно тази дилема, младостта и детството му са преминали щастливо, но е било за сметка на средствата и мечтите на родителите му.

Името Holden Caulfield също е някакъв код, но за сега не мога да го разкрия, може би е на немски. Последната сцена, в която героят се подготвя да избяга на запад се появява сестра му десетгодишно момиче. Така вместо бягство с приятелката си героя става бавачка на непослушното момиче. Сестрата е образ на книгата майката му е истинският автор на книгата, Селинджър е само неин “брат”. Сцената с въртележката в зоологическата градина показва печатането на книгата, което той наблюдава мокър под дъжда.

Не намирам окултната пропаганда, според мен дори се забелязва силното християнско влияние майката на автора, разказаните сцени и образи всъщност ни представят колко жалки и дори смешни са грешниците.