Културата на имиджа срещу културата на личността
По-долу е описание на английски на интересна книга излязла наскоро относно промените в общественото поведение и възприемане на хората. Мисля да не превеждам текста, въпреки правилата, ще го оставя така. Написаното в книгата не се отнася до България, а до голяма степен за САЩ. Ще дам все пак кратък коментар от християнска гледна точка. Промяната в оценката на поведението от личността на човек, до неговия имидж и контакти се дължи на загубата на социалната функция на вярата и религията в обществото и от преместването на възгледите за авторитет от Христос към имиджа на отделни хора в по-вишестояща позиция.
Промяната преди всичко е религиозна, нашите предци са били поклонници на Христос и авторитета, който той представлява, социалната функция на личностите е била във взаимоотношенията им в семейството и общността. Днес хората не приемат Христос за авторитет и не се интересуват от социално функциониране на личността, дори семейството вече не е това, което е било в миналото. Авторитетът на определени хора на власт днес е заместил не само този на Йесус, но дори и социалното функциониране на личностите. Неслучайно непрекъснато срещам хора, който се смятат или чувстват за самотни. Срещам дори такива, които съзнателно са в опасен култ или други взаимоотношения, само защото той създава илюзията за църква. Причината е в липсата на християнство, както духовна връзка с Христос, така и социална връзка с други хора в църквата.
В книгата е наблегнато повече на подробности и субективни действия, но все пак са засегнати промените настъпили при изоставянето на вярата в глобален мащаб. In her book, Quiet: The Power of Introverts In A World That Can"t Stop Talking, Susan Cain describes a cultural shift that took place at the turn of the twentieth century. It coincided with the movement of people from isolated, rural communities to cities, a move spurred by industrialization and the increase in factories. "Americans had shifted from what the influential historian Warren Susman called a Culture of Character to a Culture of Personality. In the Culture of Character, the ideal self was serious, disciplined, and honorable. What counted was not so much the impression one made in public as how one behaved in private. The word personality didn"t exist in English until the eighteenth century, and the idea of "having a good personality" was not widespread until the twentieth." "The social role demanded of all in the new Culture of Personality was that of performer," Susman famously wrote." Performance and appearances came to be valued over character when Americans found themselves working alongside strangers and "employees." Susman counted the words that appeared most frequently in the personality-driven advice manuals of the early twentieth century and compared them to the character guides of the nineteenth century. From 19th century guides, representing a Culture of Character: From 20th century guides, representing a Culture of Personality:
Culture Of Personality Vs. Culture Of Character
ДИЛЕМА (разказ)............................
Хич не ми е работа, но все пак трябва да...
