За смисъла на Божието име Изход 3:14 и за напразното му изговаряне 20:7

Моя приятел Светльо се е проявил с един много важен превод по теология.

http://le--theologien.blogspot.com/2013/04/jhwh.html

Ценността на публикацията е в няколко важни извода. Първо, прави впечатление, че православен теолог и професор преподаващ в православно учебно заведение цитира само немски източници и малко колеги от Англия, САЩ и Норвегия, дори един-единствен восточен автор не присъства за цвят. Вторият много по-важен за моето изследване извод е, че всичките публикации по този важен въпрос са от 20-ти век и началото на сегашния. От 19-ти век, когато не е имало “еврейски” текстове хората не са виждали в този стих никакво име, както съм изяснявал преди латинският е оригинала на текста не измислените езици на 19-ти и 20-ти век. Смисълът на пасажа е фраза за натоварване на авторитет и по-коректния латински текст трябва да се преведе в смисъл на, “Каза Бог на Моисей, Аз съм, който Съм казал да си при потомците на Израел”. Втората част на стиха трябва да се свърже със следващия стих 15, за да се образува следното изречение. “14 . .  .ui est misit me ad vos, 15 dixitque iterum Deus ad Mosen haec . . .  ” Което има смисъл на продължаване на авторитета даден на Моисей от предното изречение, за да е пратен при народа. Моисей е не само избран от Бог за говорител и пратеник, но той е авторитет за всички, които почитат патриарсите както се споменава във втората част на стих 15.

dixit Deus ad Mosen ego sum qui sum ait sic dices filiis Israhel qui est misit me ad vos (Exod 3:14)

dixitque iterum Deus ad Mosen haec dices filiis Israhel Dominus Deus patrum vestrorum Deus Abraham Deus Isaac et Deus Iacob misit me ad vos hoc nomen mihi est in aeternum et hoc memoriale meum in generationem et generatione (Exod 3:15)

Не е случайна номерацията на стиха 3,14 както числото ПИ, но за това трябва да питаме хората слагали анотацията, какво са има предвид.

Стихът в 20:7 е много лошо преведен. Нямаме напразно изговаряне на името, а става на въпроса с фразата non adsumes nomen, смисълът е да не се използва авторитета на Господ Бог суетно или да се злоупотребява. Думите nomen и vanum на латински имат широко значение и тук са използвани погрешните думи за превод. С тази заповед се поставят ограничения за произволни тълкувания, предупреждава се за наказване за злоупотреби и неуважително отношение.

non adsumes nomen Domini Dei tui in vanum nec enim habebit insontem Dominus eum qui adsumpserit nomen Domini Dei sui frustra (Exod 20:7)