Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2013 23:44 - Моите спомени от п-р Иван Зарев и неговото служение
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1553 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 15.04.2013 01:31


Моите спомени от п-р Иван Зарев и неговото служение


На следните два линка можем да намерим рязко негативно отношение към дългогодишния председател на СЕПЦ п-р Иван Зарев. Името на п-р Иван Зарев в нета може да бъде намерено само на спомените на п-р Вениамин Пеев в няколко негови постинга.

Реших да се изкажа по въпроса поради личните си впечатления от този човек и пастор, когото познавах през 70-те и началото на 80-те от петдесятната църква в София. Не бях много близки, но съпругата ми често се срещаше със съпругата му Зина. Висока и слаба дама, говореща с акцент и изглеждаща значиелно по-млада отколкото и беше ЕГН-нето, правеше много добро впечатление. От лични разговори помня само една фраза, цитата на стиха Мт.10:16, когато той цитира само втората част, за змиите и гълъбите. Признавам, че тогава не разбрах за какво говори, едва сега го осмислих, но п-р Вениамин Пеев виждам, че също не е схванал каква беше политиката на Зарев, въпреки че цитира същия стих във втората му част. А по-интересна е първата, “Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; . . . “, именно тази част на стиха разкрива служението Зарев, на пратен като овца сред вълци. Официалната политика на СЕПЦ до средата на 80-те, когато Зарев бе на чело, бе да се съществува полулегално или църквата да бъде само “лице” на вярата. Да се гради мисионерска църква, която да представя християнството и Библията в условията на преследване на вярващите. Очакваше се петдесятните вярващи да съществуват в условие на оцеляване и запазване на общността и църквата като съдържатели на вярата и Библията, не на мъченици камикадзета в директна борба с властта и атеизма и. Тази схема на съществуване, когато църквата оцелява като организация подчинявайки се на властта и корумпираната и прислуга все още съществува в Китай, Виетнам и другаде. Ето защо на линка Зарев съветва новоназначения п-р Пеев да не се хвърля на самоубийствена акция срещу местната власт, тълкуванията на п-р В. П. са неуместни и клеветнически. За реакцията срещу богословското училище в Москва влизаме в сферата на лично мнение, за времето си църквата бе доста по-харизматична и богословското образование не бе от съществено значение, както и не е и за сегашното време, когато множество проблеми би трябвало да се превъзмогнат преди това. П-р И. З. не беше богослов и не е уместно от п-р В. П. да очаква неговото съдействие. Петдесятните пастори са се нагледали на много либерални богослови и опасността от появата им и в СЕПЦ не е за омаловажаване.

По-интересен е постингът с процеса срещу п-р Георги Тодоров. В този постинг главния злодей е п-р И. З., а и в други коментари съм срещал прекалено острите и необосновани обвинения в отравяне на п-р Г. Т. В постинга си по случая п-р В. П. премълчава историята на осъдения п-р Г. Т., който е бил на мушката на службите в няколко града в северна България от много време и му се е разминавало на косъм. Ето защо, когато през 1979 някой от православните офицери е повдигнал въпроса до кога ще търпим в 1300 годишното царство на православието да се въдят западни вредители с техните Библии и песнарки. Службите са си подбрали пет жертви за умилостивяване на демона на официалната църква. П-р И. З. не е имал абсолютно нищо общо с процеса и дори уволнението на жертвите е бил отчаян опит да ги спаси от сигурния куршум, които им е бил приготвен от демона на православието. Дори всички вярващи трябва да благодарят на Бога и на п-р И. З. за това, че са се отървали само с петима осъдени и от тях двама убити, сигурен съм, че поповете са настоявали за поне трицифрено число на разстреляни. Дори драматичната среща за редактиране на историята на СЕПЦ показва неадекватност от страна на п-р В. П.. Самото съществуване на църквата през тоталитаризма е било чудо, “суперлативите” в книгата са благодарност към Бог за оцеляването и крайно ниското число на жертви на вярата сред членовете. Сравнено с огромното количество затворени и екзекутирани, вярващите бяха наистина свръхестествено запазени, за което п-р И. З. изказва благодарност и признание на Всевишния.

В статията му за “Забравеният” процес срещу п-р Георги Тодоров, дори намирам едно неуважително отношение към паметта на починалия, и използването на случая за разчистване на лични сметки.

Дори спомняйки си за п-р И. З. си припомням за стиха “Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. (Gal 4:29)”. Надявам се п-р В. П. да намери начин да не се идентифицира с Исмаил.


http://svobodazavseki.com/broj-30/297-30-article-2.html

http://svobodazavseki.com/blog/item/57-open-letter-to-pastor-benjamin-peev.html


Линк, в който намирам името на п-р И. З. извъм постингите на п-р В. П.

http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=773





Гласувай:
1
1



1. debeloto - не знам какъв умопобъркан злобар ...
26.07.2019 08:51
не знам какъв умопобъркан злобар трябва е човек, за да напише подобна гнусота. не, че венемиан пеев е цвете за мирисане, ама и тоя тук се е олял до немай къде. за зарев такива факти има, че ти е бедна фантазията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2876162
Постинги: 2411
Коментари: 815
Гласове: 3767
Архив