Важен извод от гражданската война в Испания

Във връзка със събитията у нас, гледах няколко филма с кадри и свидетелски показания от очевидци на гражданската война в Испания. Впечатли ме драматичното изказване на един от републиканските активисти. Пропускайки важни подробности, бе споменато, че разстрели на цивилни са се вършели и от двете страни на воюващите. Той все пак пропусна да спомене, че именно части от републиканските партии, са започнали да избиват политическите си противници, свещеници и монахини и дори да оскверняват публично гробовете на монаси. Едва тогава патриотите водени от смелия и доблестен генерал Франко са започнали да търсят сметка за тези престъпления като рискувайки живота си са се хвърлили срещу тези зверове да спасяват родината си. Направих важен извод относно съюзяването с престъпници от много контрастни кадри. Показани бяха разрушени черковни сгради и изровени ковчези с кости на монаси и монахини, и позорно изложени на улицата в град Барселона. Докато в същото време в страната на баските техните съюзници също републикански военни се причестяваха пред подвижни олтари на самите позиции на фронта. Ако не бяха коментарите нямаше да се разбере, че това са войници на една и съща армия, сражаващи се срещу общ враг. Такъв нечист съюз естествено не продължил дълго и скоро сред републиканците избухват сражения за тотално прочистване и именно сред тях жертвите са много повече. Изводът бе важен, човек не носи отговорност за чужди грехове и престъпления. Но свързването не просто с престъпника, а и съдействието на неговите дела прави дори и най-вярващия човек съучастник и виновник за грехове извършени от друг. Днес наистина е доста сложно за вярващ да съществува в общност на престъпници, но не е невъзможно, аз дори мисля, че някои мои познати живеещи у нас са постигнали почти невъзможното, да имат постижения в обществото, без в същото време да са отговорни за извършваните престъпления, или поне така си мисля, че е възможно.