Смисъл в трагедиите на Шекспир

Titus Andronicus

Romeo and Juliet

Julius Caesar

Hamlet

Troilus and Cressida

Othello

Timon of Athens

King Lear

Macbeth

Antony and Cleopatra

Coriolanus

Оригиналите на пиеси на Шекспир са писани на много висок стил, с изискан език специално изучаван в колежите на Осфорд и Камбридж. Освен че са нещо като езиков шедьовър те представят интересни алегории за важни исторически събития. Имена и събития са вид кодове зашифровали интересни неща.

Hamlet, кода в името бе намерен преди време, когато бяха разгледани конспирации около Дикенс. Hamlet = Higham, Hill Kent. Героят на знаменитата пиеса Хамлет е датският “принц” Hans Christian Andersen (2 April 1805 – 4 August 1875), живял и работил в къщата на Дикенс в края на 19-ти век. Авторът е някой от близките на Дикенс събиращи се в Higham.

Romeo and Juliet е пиеса възприемана като драма, но и зад тези имена стоят кодове. Драмата е всъщност сатира осмиваща известната оксфордска персона, преподавател и теолог. Juliet е код за името Benjamin Jowett (15 April 1817 – 1 October 1893). Описанието на Жулиета и нейните любовни терзания са атирично осмиване на личността и теологията на Джовет. Борбата между Монтеки и Капулети е образ на конфронтацията между Evangelical movement и the High Church party в Оксфорд. High Anglicanism е представен чрез комбинирането на думата за катедрала и името на главния идеолог на движението Edward Bouverie Pusey (22 August 1800 – 16 September 1882). В пиесата са критикувани и осмивани опитите на Пюсеи да ревизира законите за брака от 1863, главният му конфликт с Джовет. Той е бил и апологет за обединението на англиканската и католическа църкви в Англия. Усилия подигравателно представени като трагикомична сватба. Град Verona е образ на думата University.

Romeo = Church of Roma

Juliet = Benjamin Jowett

Cathedral + Pusey = Capulet

Evangelical movement = Montague

The University of Oxford = Verona

Авторът специално на Ромео и Жулиета е Уилям Фабер.

Frederick William Faber, C.O. (28 June 1814 – 26 September 1863)

William Shakespeare (26 April 1564 (baptised) – 23 April 1616)

Познава се по това че е учил в Балиол при Джовет и е бил от “вътрешната” опозиция на деспотичния преподавател. Другите драми не е сигурно да са писани от Фабер.

Julius Caesar е драматизирано описание за борбите в Оксфорд за промяна на финансирането на колежите в средата на 19-ти век. Не от църковни фондове, които и без друго са захранвани от парламента, а за директно свързване на финансите с държавните фондове. Този въпрос се е превърнал в борба обрисувана като гражданска война в Рим чрез пиесата. Julius Caesar е образ на парламента, вероятно Julius е комбинация на фразата Just parliament funds. Имената на двамата главни защитници на Цезар са Octavius и Mark Antony. Младият Octavius е образ за Peterhouse college, побратимения на оксфордския Merton college, образ за името на пълководеца Mark Antony. Главните имена на заговорниците са също някакви кодове. Brutus = priests, Cassius = Gonville and Caius. Другите имена е по-сложно да се разшифроват, но и тези са достатъчни за доказателство.

Antony and Cleopatra, продължението на Юлий Цезар е вече образ за проблемите на Англия при управлението на Суецкия канал през 1888-ма. Предполагам, че бунтовете в Египет са стимулирани от Турция, Италия и вероятно Австро-унгария. Англия е била принудена да извърши военна намеса и окупиране на целия Египет, за да изхвърли чуждите бунтовници. Името Cleopatra е образ за Суецкия канал, Cleopatra = canal path in sahara.

King Lear, в имената на героите се съдържат имена от колежи на Cambridge, като Goneril & Caius. Като се погледне на картата на университета се вижда, че King"s College е точно в центъра на университета и града, и на негова територия са администрациите и най-голямата черква. На север е Gonville and Caius College, а на юг е Queens". Явно цялата трагедия се отнася до разширяването на университета с нови колежи на територията на Кингс коледж.

Другите трагедии не мисля, че ще покажат някакъв интересен смисъл, например Troilus and Cressida е относно троянската война. Както бях намерил преди, тя е измислена, за да митологизира преместването на Homerton college от Лондон в Кеймбридж. Дали тази пиеса ни дава някакви интересни и важни исторически събития или просто ползва митичната война за сцена на драмата не е ясно, а и едва ли е важно. Timon of Athens очевидно някаква сага за The Athenaeum Club, Pall Mall, London. Името Тимон се среща в Библията и вероятно не е код, а само указание за назначаването на човек от апостолите, подобно на Дн.6. Щом всичко се върти около философи, поети и пари значи темата на пиесата е второстепенна и незначителна.

Coriolanus прилича много на митологизиране на гражданската война в САЩ. Тази, а и следващите драми са явно с американски произход и без исторически и художествени стойности. Macbeth & Othello са пиеси очевидно без интересен смисъл, не са за интелектуална аудитория и то явно от по-ново време. Самите заглавия напомнят за казино и хотел и явно са писани инспирирани от такива места. Titus Andronicus е простотия вероятно с американски теософски произход не заслужаващи подробно разглеждане.