Символизъм на кучето

В текста на Библията понятието за куче се среща няколко пъти със символичен смисъл. Авторите са използвали главните белези на животното, за колоритно представяне на определен тип хора. Днес с тази дума се определят прелюбодейци, но в текста на Писанията смисълът е по друг, освен във Вт.28:15. Понятието обозначава хора, които подобно на кучето са опасни, но покорни на някакъв човешки авторитет. Кучета са хора не способни да отличават добро от зло, но познаващи и покоряващи се на стопанинът си. Съвременният аналог на това понятие са думи като, овца, ублюдък, подмазвач и други. Стиховете, в които се среща думата символично са; Сд.7:5, Фл. 3:2, 2Пт.2:22, От.22:15.

Най интересен е стихът в Псалмите, “мечът” като наказание е символ на насилието, това понятие е сравнено с “кучето”.

Ps 22:20 erue a gladio animam meam de manu canis solitariam meam.