3/13/15

http://gkcdaily.blogspot.com/2015/03/dragooning-dragon.html

Dragooning the Dragon

Често се срещат хора считащи за неправилно да се разказват приказки на децата, които не е препоръчително да вярват в тях, като не считат за неправилно да се учат фалшиви доктрини или дори лъжливи новини, за които се препоръчва да се вярва в тях. Те настояват да се предпазват децата от опасността да си мислят, че жабите могат да се превърнат в принцеси и тиквите в карета за шест впряга. Те трябва да запазят тяхното съзнание да приема простата истина на медиите представяща всички социалисти като сатанисти или че следващият законопроект на ЕС ще донесе работни места и богатство на всички. Можем да открием, че децата често са достатъчно интелигентни, за да се съмняват в първото, но повечето възрастни са достатъчно прости, за да вярват във второто. Ситуацията показа, че има нещо сбъркано в образованието или в израстването.

Последната новина в образователната система е за нови модернистични реформи и реформаторите се стремят да се отличат. Признава се надменно, че няколко приказки за цветенца и пеперуди няма да са вредни, понеже ни разказват за красиви неща. Но персонажи като ужасни дракони и грозни великани могат да имат деструктивно влияние върху деликатният инстинкт за красивото. Днес педагозите се изживяват като специалисти по модерна психология на естетиката. Рядко можем да намерим педагог, да е достатъчно оригинален като дракон. И мислите им за великаните могат да бъдат гадни и гротескни, но така няма да започнем да мислим за тях по-малко, ако намалим размерите им до джудже (освен според няколко професора). Човешката раса изглежда има ужасна представа за човешкото дете, ако приема то да има толкова чувствителна естетическа нагласа. Този въпрос не естетичен, а етичен. От морална гледна точка може да се претендира, че детето трябва да чете приказки за бобени филизи, а не за великани, но не трябва да забравяме, че и двете се срещат в една и съща приказка, нещо, което образованите педагози пропускат. Те твърдят, че ако детето чете за великани и вещици, то това ще стимулира жестокостта и мъченията. Това изглежда е екстремната догма на калвинизма, а не католическата доктрина. Защо ли малко момче, четящо за дракон преследващ друго момченце ще се идентифицира с дракона, не с детето? Не се пояснява, явно това е някакъв "драконов комплекс". Във всеки случай психологистите страдат от комплекс на противоречието, и ние не би трябвало да казваме, че си противоречат дори и за нещо дребно. Понеже те могат да представят дракона като източник на страх и паника. Все пак детето си е дете и то може представяйки си себе си като дракон, да си помисли, че може да изяде самото себе си. Като в същото време да се ужаси от възможността да бъде изядено от себе си, тези страхове и комплекси са доста комплексни. Може да се помисли, че страховете идват от приказки разказвани от родител или приятел, но ако то е само и изолирано много по-големи страхове могат да се появят. Детето научава за злото дори и да не го учат за неговата поява. Собственото му съзнание може да породи дракони не по-малки от тези в легендата за свети Георги.

~ G. K. C.

(Originally published in G.K."s Weekly)