Съществени бележки, сборник есета от Г. К. Честъртън, #17 Червеният ангел

Наскоро намерих хора считащи приказките като вредни за децата. Като не става за въпрос за човек със зелена вратовръзка, когото не отнасям в групата за хора. Една дама ми писа откровено за несъгласието си приказките да се разказват на децата, дори и да са правдиви. Тя твърди, че е жестоко да се плащат малчуганите с небивалици. По същата логика трябва да забраним романтиката за по-големите момичета, защото те плачат от драмите. Подобни твърдения са основани на незачитане същността на детето и налагане на образователни стереотипи. Ако децата се пазят от караконджули и гоблини, то те може да започнат сами да си ги създават. Малко дете в тъмното може да създаде повече страшилища и то Сведенборг. Детето може да извади от тъмното около себе си ужасяващи страшилища, да им придаде откачен и хаотичен характер по-силен и от бълнуванията на опасен луд пациент. Детето не се плаши от страшните истории и то може да продължи да ги слуша дори и когато те му омръзнат. Не може с точност да се установи кога започва проблемът в техния случай, както когато възрастният по силата на собствената си воля се забърква в мъчителна трагедия. Истинската опасност не произлиза от самата приказка, а от светът на съзнанието.

TREMENDOUS TRIFLES

By G. K. Chesterton

XVII. The Red Angel

I find that there really are human beings who think fairy tales bad for children. I do not speak of the man in the green tie, for him I can never count truly human. But a lady has written me an earnest letter saying that fairy tales ought not to be taught to children even if they are true. She says that it is cruel to tell children fairy tales, because it frightens them. You might just as well say that it is cruel to give girls sentimental novels because it makes them cry. All this kind of talk is based on that complete forgetting of what a child is like which has been the firm foundation of so many educational schemes. If you keep bogies and goblins away from children they would make them up for themselves. One small child in the dark can invent more hells than Swedenborg. One small child can imagine monsters too big and black to get into any picture, and give them names too unearthly and cacophonous to have occurred in the cries of any lunatic. The child, to begin with, commonly likes horrors, and he continues to indulge in them even when he does not like them. There is just as much difficulty in saying exactly where pure pain begins in his case, as there is in ours when we walk of our own free will into the torture-chamber of a great tragedy. The fear does not come from fairy tales; the fear comes from the universe of the soul.

http://www.gutenberg.org/files/8092/8092-h/8092-h.htm#link2H_4_0018

Produced by An Anonymous Volunteer, and David Widger