Пасторският процес от 1949, обяснение за странните моменти в процеса
Ако се гуглира това историческо събитие, ще намерим няколко публикации в евангелски сайтове по въпроса. Този съдебен процес е разгледан подробно от почти всички евангелски автори с интереси в историята, но за сега липсват обяснения на важни въпроси или са дадени неправилни отговори. Интересните въпроси са следните, Защо е започнато такова мащабно разследване, което да включва всички църкви? Защо е избрана точно тази година? И защо е избрано обвинение в шпионаж, а не стандартното за времето антикомунистическа дейност. Защо този процес е посочен като една от причините за прекъсване на дипломатически взаимоотношения, което както знаем е изключително сериозен въпрос. Отговорите на тези въпроси до сега не могат да се намерят в постове в сайтове, явно поради недобро познаване на общата история, както в Бг, така и в Европа.
Накратко ситуацията след войната е следната. В съседна Гърция през 1946-та избухва гражданска война, и заедно с Тито и Албанските комунисти, нашите се втурват да помагат на събратята си по идеология пропускайки една важна особеност в Гърция. Когато в съседна страна има вътрешен военен конфликт и съседите вземат нечия страна, този акт в международно отношение си е равнозначен на обявяване на война, а това има сериозни международни последици. На пръв поглед за СССР и всички червени тикви по света, подпомагането на идеологическият брат е свят дълг, но точно при Гърция нещата имат една неприятна особеност. Москва и Съседна Турция имат както много чувствителна граница, така и много сериозен договор за запазване на границата, ненамеса във вътрешните дела и най-вече за усмиряване на етнически и политически групи и трети страни с претенции. Ето защо намесата на Москва и София като неин сателит във войната в Гърция е нарушение на този договор. Дори конфликта да не застрашава директно Турция, двете страни са се разбрали да не се намесват в региона, както военно така и политически. България бързо осъзнава грешката и успява да излезе от ситуацията като хвърля вината за положението върху Тито персонално. И когато взаимоотношенията в Югославия достигат точката на преговори със съюзниците за военна намеса в Белград. В София решават да покажат на целия свят, не само на СССР, че ако има война, то България е готова да се бие не само с Югославия, но дори и със САЩ. Ето такова намерение е изразено с процеса срещу пасторите — шпиони и последвалото прекъсване на дипломатически взаимоотношения. Евангелските пастори са разменна монета за кръвожадния, агресивен и шовинистичен национал - комунизъм на партията взела властта.
