Конкретен смисъл на три драматични пасажа в писанията
Давид и Голиат
Битката на младежа бъдещ цар на Израел и прародител на Месията със избраникът великан на филистимците, неверници изглежда е една интересна юношеска приказка или като връх на драмата за установяване на царство в Израел. Смисълът на приказката в 1 Царе 17 е да покаже борбата за обединение на острова в едно кралство срещу сепаратистите от югозапада. Самото име Голиат е съставено от букви в имената на петте югозападни провинции противници на обединението с Йоркшир и Линколншир. Това са Глочестършаиър, Уилтшаиър, Хампшаиър, Съмърсетшаиър, Девоншайър. Те са отбелязани и със количеството мед на бронята му пет хиляди сикли, не е ясно колко е това в килограми, но думата хиляди за тегло звучи фантастично. От своя страна юношата взима от “реката”, която прекосява пет гладки камъчета. Начин да се покажат инициаторите за обединението, Йоркшаиър, Ланкшаиър, Линколншаиър, Фолкшаиър и Камбриджшаиър. Камъните са в овчарската му торба, агнето е символ на централните региони. Сепаратистите са груби и брутални според думите на великана, символ на значителното превъзходство в брой на население от южните спрямо централните и източни региони. Юношата все пак посочва самият създател като негов господар, което е и решаващият фактор за изхода на битката. Мястото е неслучайно избрано, реката или потокът прекосени от Давид е Темза, а самото място е Оксфорд. Въпреки, че университетският град е контролиран от олигархията на югозапада, всички великани там са нищожества, за който и да е младеж на Йоркшаиър. Главата завършва със среща на Давид и Саул, името Саул е образ за идеята да се установи обединена столица в Югоизточните региони. Лондон, за времето си е “неутрална” територия на противопоставящите се съюзи.
Странно преброяване 2 Царе 24 и 1 Летописи 21
В тази глава е споменато за първото преброяване, за което има наказание. В текста на петокнижието и на други места в Летописи, Ездра и Неемия има доста броения на хора, но когато това е извършено от Давид изведнъж се оказва голяма глупост, думата се среща доста рядко в текста. Смисълът на странния пасаж е в опитите на някой хора да манипулират данни за броя на населението в отделни региони. Това не е споменато директно в текста, но се подразбира от употребата на думата за глупост. Тя се ползва, когато някой реши да направи нещо умно, но се окаже, че всъщност не е чак толкова умно.
Обичай неприятеля си, Матей 5, Лука 6:29.
Проповедта на планината има доста социално звучене, с дълбоки или по-точно неясни мистични послания, но смисълът и е изцяло политически. Смисълът на всички блаженства е обещания за компенсации, за дискриминация, на хора ощетявани преди обединението на кралството. Всякакви злини и проблеми се приписват на локални олигарси злоупотребяващи поради липсата на контрол. Политическото обединение е представено като разрешение на всички злини подобно на рая след смъртта на човека.
Подобен е смисълът и в друг случаи на враголюбие.
Матей 18:22, Лука 17:4, прощаването не само за седем пъти, но дори седем по седемдесет е образ за въздържане на наказание за цели региони в случай на някакво провинение. Не само, че след като се обедини кралството ще трябва да се забравят всички предишни вътрешни противоречия, но и вече няма да се стоварва отговорност за даден грях или какъвто и да е проблем върху цял регион. Числото седем се ползва като изображение за общият политически съюз, а Петър и учениците са образ на народа и регионите.
