Мантрата на седмицата
Политическият символизъм е най-явно застъпен в употребата на числото седем.
На линка са показани всичките 562 стиха, в които числото седем се намира в КДВ. Никое друго число не е толкова добре изразено и поставено като средство за символизиране в политиката, както седмицата. Числото 10 е много по-важно, то съдържа седмицата, но авторите на Библията са ползвали седем като символ на политическото обединение на острова. Числото 12 служи като символ на народното единство, а политическото обединение е в седмицата.
Смисълът е следният. Югозападните региони общо 5 провинции формират съюз. Като същевременно други два съюза са образувани в източните и централните (северните) региони. В малко по-късен етап на историята, когато е основан град Лондон, югозападните региони се разглеждат като едно общо, централните сега северните са разделени на две части Йоркшир и Ланкашър. Източните на три части Линкълншир, Фолкшир, заедно с Кембриджшир и регионът Секс. Сега той е разделен на Есекс и Съсекс, което означава източен и южен шести регион. На линка церемониалните провинция в Англия са номерирани за намиране на числото седем.
https://drive.google.com/file/d/0B8DLMmdMtyutdUEwWVFuajE2ekU/view?usp=sharing
Смисълът на седмият ден и честото повторение на числото седем, както за време, така и за отделни прояви на ритуализъм, в жертви и декорации е да се повтаря отново и отново цифрата и думата, с която се символизира политическото обединение. Тази мантра е изключително застъпена в Петокнижието, където не намирам някакъв специален и конкретен смисъл извън самата идея за обединение. За това няма да се споменават отделни случаи тук. Пърото по-специално значение за седмицата е в Исус Навин 6. Заедно със Захария и Откровние, значението е със смисъл и процедура за някакво обсъждане и взимане на решение по въпрос с национално и политическо значение. Тази процедура, в която има някакви седм стъпки седем говорителя и други елементи непознати в днешно време ще е много трудно да се възстанови, понеже не се практикува от мнго време. Явно след обединението на острова в края на 18-ти век подобни ритуали или церемонии са счетени за архаични и пречещи работата на парламента и са били премахнати. В глава 18 се споменава за седем в разделянето на територията за останалите седем племена. Това е най-явното указание за наличието на двата съюза различните части на острова и решението територията между тях да се раздели чрез взаимен договор. В книгата Съдии подробностите никак не са ясни, за сега съм намерил значения за отделни локални събития, без подробности и точен смисъл. Това касае и ползването на седмицата, не е ясен и символизма в другите истоеически книги освен в Рут. В Рут споменаването е вече интерсно, снаха по-желателна от седем сина е демонстрация на пристрастието на авторите от Дърам към техният университет в сравнение с цялото останало кралство. В Ездра и Неемия числото се среща само при изброявания заедно с други числа, верояно това е показател на късното написване, когато вече обединението е история. В Естир имаме споменаване на седмица и то в същественни пасажи свързани с време. Все пак в тази книга се създава усещането на написване, когато обединението е вече завършено, не е в процес на изграждане. Споменаването на три места за 127 провинции ни дава повърждение за кодът и на двете числа, 12 е числото на националното единство, а 7 на политическото и църковно обединение. Йов започва с раждането на седем сина и три дъщери образ за седемте региона и другите три университета освен Оксфорд. В Исая споменаването на седем е само в 5 стиха, като във всеки един от тях се отнася до някаква идея, която ще се осъществи в бъдеще. В другите три “големи” пророчески книги седмицата в повечето случаи е винаги за конкретно събитие предимно за период от време. Много важен елемент на текста показващ времето на написване. Исая е писана в Оксфорд преди обединението, когато то е осъществено университетът е преместен в Лондон, където е работил за седем години, това показват стихове в Йеремия и Данаил. В последствие освен възстановяване на Оксфорд имаме и създаване и на другите два университета в Камбридж и Дърам. В Амос седемте звезди на орион са планетите и слънцето видими с неъоръжено око. Този образ е ползван за даване на “небесен “ произход за политическото обединение. В Михей 5:5 изглежда числото седем за принцове е образ за начинът на противодействие на корупциата от държавни чиновници показани в образа на асириеца, чрез кралските закони и държавните привилегии за църквата. В Агей 2:1 числото седем се споменава за месец като след това за ден се намира и спомнаване на числата едно и двадесет. В следващият стих вече имаме и получател за послането, управителите на Юда и Йосиф, образи на архиепископите на Йорк и Кент. Кратката книга е подканяне за увеличаване на финансирането на някой от университетите.
В НЗ седмицата се среща доста ограничено освен в Откровение. В последната книга на книгата се затваря своеобразен кръг с 36 споменавания на числото седем. Както споменах по-горе, подобно на Исус Навин глава 6 и Захария, това са трите книги, в които се споменава за преустановена процедура със седем стъпки в парламента образ за седемте условни региона на островът. В Йоан имаме само едно споменаване, явно допълнено в последствие, за да се постави и обединителната цифра в тази най-ранна книга на Библията, писана в първоначален вариянт от преди обединението и дори идеята за седем региона. В другите три Евангелия имаме повтарящи се пасажи и поради това ще се рагледат съвместно.
Мт.12:45, седемте нови зли духа са образи на заплахата от липсата на единство. Също и в Мр.8 и Лк.11:26.
Мт.15 седемте хляба са образи пак за жизнената необходимост хората да получат обединението.
Мт.18 когато братът съгреши седем пъти то трябва да му се прощава 77 по 7 пъти, Тази странна седмократна прошка е наредба да не се наказват отделните региони за нарушения, едиснтвото е свято и само отделни хора могат да бъдат преследвани за престъпления. Също и в Лк.17:4.
Мт.22 странната история за седемте братя и жената е въпрос отностно равноправието и задълженията на отделните провинции в общият съюз. Отговорът на исус за безбрачие в небето е заявление, че регионите ще бъдат изключени от способността да поставят свой братовчеди на важни постове. Жените в Библията са образи за длъжности. Също и в Мр.12 и Лк.20.
Мр.16:9 седемте нечисти духа в Мария Магдалена са като духовете в Мт.12, заплаха от липсата на едиснство. Също и в Лк.10:1.
Лк.2:36 Много интересен стих първо се споменава за племето Асир, образ за регионът Съри, където е построен Лондон. Името аННа е лоНдоН, а девственност за седем години е указание за преместването на университета от Оксфорд в Новата Столица за седем години и при изтичането му заедно със старият университет са създадени и Камбридж и Дърам.
Лк.10 намерена е цаката на злите духове пращат им 7*10 гонители.
В Деяния подобно на Съдии, Царе, Самуил и Летописи символизмът не е ясен и вероятно касае предимно частни и несъщественни събития. В Римляни и Евреи се цитират СЗ случки със числото седем. А в посланието на Юда се упоменава за седмият от Адам Енох, първит пророк на обединението. Според мен това е тълкуване на странният пасаж за взимането на Енох. Името ENOCH има смисъл във фразата ENgland Old CHurch. Авторът на посланието ни заявява, че едва ли не още първите хора на земята са били поборници за Обединеното кралство.
