Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04 22:19 - Кога се почувствах МЪЖ за първи път
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.04 15:36


image
Ситуацията бе следната.   В първият си учебен ден в първи клас с родителите и сестра си пристигнахме умишлено със закъснение в училището. Училищната лекарка приятелка на майка ми на име Зоя ни бе предупредила за организационни проблеми. Директорката, монахиня завършила в Киев, пак била в посолството, а "старата" зам-директорка се разболяла. Само "новата" зам-директорка била на линия, но тя не се занимавала с учениците от основното. Пристигайки последни виждам, че другите първолаци, заедно с родители стояха в центърът на училищният двор в неорганизирана група, в която се случваше нещо странно, което накара и двамата ми родители да се намръщят. Половината първолаци, въпреки че бяха заедно с родителите си ревяха с такъв силен глас, че страничният наблюдател би помисли, че се случва нещо страшно. Запомних едничко момче с бяла ризка и зачервено от силен рев лице да настоява да го отведат в детската градина, а да не го оставят на това страшно място. Сестра ми също се разрева и майка ми реши да я отведе в предучилищната, а не в първи клас, явно след трогателният рев на други деца. Няколко завършващи ученици от 10-ти клас изпълняваха стара традиция да въведат в първият учебен ден първокласниците в сградата. Аз си поставих най-сериозната си физиономия. До баща ми и мен се доближиха момичета от 10-ти клас, като предложиха да ме запознаят с другите деца, като пример за сериозен ученик. Баща ми се съгласи, ставаше обедно време и се обади на Зоя да се погрижи за мен, нейните два сина също бяха първокласници. Една от по-възрастни учителки в това време започна на висок глас да настоява за подреждане в ученически строй, за да не стоим цял ден на дворът. Момчетата от 10-ти клас стояха намръщени отстрани, явно видът на ревващите деца никак не им се харесваше. Мен ме поставиха най-отпред, спомням си как едър и мускулест батко с опъната черна блуза, с латински надпис се насочи към първият ред. Направи с досада няколко крачки към мен и се спря като ударен от гръм. Като това направи и цялата група десетокласници, всички стояха като заковани и зяпаха в моя посока. Бързо разбрах какво се случва, усетих как някой, стоящ до мен ме дръпва към себе си, за да застана пред него. Бе една от милите каки, момчетата гледаха нея и по-специално белият и плетен на раета пуловер. Понеже батковците зяпаха в тази посока, аз също последвадвах груповит поглед. Не разбирах какво точно гледат, просто имитирах по-големите, по-късно обаче разбрах. Тогава отпред излезе "новата" зам-директорка и с удивление запита какво се случва. По-възрастна учителка мълчаливо и притеснено, започна да сочи към пуловерът на каката до мен. И зам-директорката с гримаса поиска какта, с която се запознах по-късно да се облече. Когато тя отвърна, че не носи друго, пуловерът е достатъчно дебел, зам-директорката и заяви че "така" не може да идва в училище. Тогава се намеси Зоя и предложи да и даде медицинска престилка, бяла на цвят, която да отива на прословутият пуловер. Когато двете тръгнаха, аз тръгнах след тях, помня как баща ми ме остави на Зоя. Това предизвика колективно хилене от всички десетокласници. Зоя се спря, обърна се към мен и с груб глас ми нареди да стоя с другите деца и нейните синове. Тогава аз с висок глас възразих, че баща ми ме е оставил на каката. Тази реплика накара всички десетокласници и дори няколко останали родители да избухнат в общ смях. Зам-директорката, висока и кльощава жена си покри лицето с ръка и застана пред мен, за да ме спре със сила, ако се наложи. Смехът продължи още малко, но той поне накара всички деца да спрат да ревът, намериха се и ключове от стаите за първокласници и бяхме въведени в училището. Мен зам-директорката лично ме въведе, но аз все пак по-късно видях каката с пуловера докато тичах и се пързалях по гладката и излъскана мозайка на коридора. Тя ме заведе в коридора към затвореният кабинет по трудово, където бе сумрачно, запознах ме се, тя се казваше Валентина. Без да разбирам, какво точно ми казва, ми благодари за проявената мъжка постъпка. За това че съм я защитил от гадната зам-директорка и натрапили батковци с неприлични погледи. Каза ми че съм се държал като истински мъж и да правя така и за в бъдеще, когато порасна. Казах да, разбира се, тя се усмихна, попита ме дали ще запомня какво ми казва. Отново казах да, ще запомня, но тя явно не бе убедена и ми заяви, че ще направи нещо, което със сигурност ще запомня. Започна да ме прегръща и целува по един много странен начин. До тогава никой не бе ме целувал така, напълно различен начин от този на майка ми и бабите. Без да съзнавам какво правя започнах да дърпам пуловерът на наведената над мен Валентина. Тя просто продължаваше с прегръдката и когато го дръпнах до рамената видях защо батковците така я зяпат. Имаше какво да се види, то бе под пуловера и аз го запомних добре. Нямах време да продължа с целуването и прегръщането, усетих някакво вълнение в панталоните си и побягнах към тоалетната, защото се уплаших, че се напишквам, но не бе това.   Тази случка не бе моментът, в който се почувствах като мъж, моментът бе преди новата година, когато вече бях навършил 8 години. Видях в училището Валентина и няколко нейни приятелки да я побутват към мен. Тя си бе покрила лицето с косата и видимо изпитваше срам. Нейна приятелка се доближи до мен и ме информира, че Валентина е вече сгодена, вероятно за културистът с вносните дрехи. Попита ме дали помня Валентина, аз казах не. Всички какички ме погледнаха внимателно, усмихнаха се и ми изпратиха въздушна целувка. Разбраха, че съм я запомнил, няма как да съм забравил целувката и какво се случи тогава. Но най-вече разбраха, че съм постъпил като истински мъж и показаха възхитата си от осем годишният герой.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2481838
Постинги: 2248
Коментари: 801
Гласове: 3717
Архив