Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 19:58 - Чернокосата вещица и синята лястовица, словашка народна приказка
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.08 23:19


 ===================

Чернокосата вещица и синята лястовица, словашка народна приказка

Имало едно време едно село населено с канибали и некромансери, там се подвизавалаи чернокосата вещица. Името му било Москау, както големият град днес, но това било преди много време и градът още не съществувал. Неуките и наивни селски хора от съседните села започнали да подозират москалите, но за тяхно нещастие чернокосата вещица развила до съвършенство магьостничеството си. С пъклено старание и убедителна реторика доказала на света, че жертвите на нападение в гръб, са си сами виновни за гдето ги удушват и изяждат, а ровенето по гробищата през нощта е по вина на погребаните.
Един ден, отивайки на любимото си място на реката, чернокосата вещица видяла старата върба под която често седяла като дете, да се разлюляла от невидим вятър, разтресла се недоволно и гневно проговорила с глас на мъдра древна дама. Върбата наредила на младата вещица да помогне на москалите да се освободят от проклятието на канибализъм и некромансерство. Чернокосата обещала да направи всичко каквото може, но само излъгала, можела само да ги прикрива и подпомага с магията си при нападенията над хора и ровенето в гробове. Москалите можели да правят само това и чернокосата въпреки че не ядяла хора, не можела да спре да им помага. Без нея и безценната и магия нямаше да има кой да изпълни мечтата и, да бъде обичана и ценена за способностите си, независимо от кого и за какво. За това тя денонощно напрягала всичките си умения и жалките москали заприличали на миролюбиви вегетарианци, щадящи дори певелите в нивите си и даже страдащи за добитъкът си, който все бил недохранен. Но никаква магия не можела да спре последствията от яденето на гробищата, приятелите и в Москау били болнави и нещастни.
Един пролетен ден отивайки до старата върба край реката, чернокосата вещица видяла заедно с другите лястовици долитащи от юг и една прекрасна синя на цвят, с крилата и опашката като на другите, но от близо се различавал непознат за региона тропически вид. Синята лястовица кацнала на старата върба, която се разлюляла и надигнала старите провесени към водата клони, подобно на изискан поздрав към почтен непознат гост. Чернокосата веднага рабрала, че магията в Москау, ще бъде разрушена. Натъжена и обидена усетила как вече никой няма да има нужда от магиите и, превръщащи нещастните съседи от жертви във виновници за канибалството на приятелите и от селото. Извадила старият гребен от голямата си чанта с дълга презрамка, заклела го със силна прокоба и той се превърнал в мощна бензинова резачка-трион, с който злобно насякла старата върба. Докато се вихрела пенеща се от омраза, треска от стъблото се забила в лявото и рамо, това я озлобиоло до краен предел и тя се заклела, че синята лястовица ще е първото и месо.
Поискала от баща си да събере селото и да обяви тържественно, че който познае какво иска да яде дъщеря му, ще бъде награден с най-голямата награда с каквато магиите и могат да сътврят. Хвърлили се селяните да предлагат мърша и човешки вътрешности, каквито те обичали, но чернокосата все още изпитваща пронизвщата болка на треската от старата върба, която не могла да извади и тя останала до ребрата и до сега, ги отритвала. Тогава белобрадият старец, баща и се изправил пред нея и гневно заявил, че знае какво иска да яде. Виждал я как съсредоточено наблюдава синята лястовица с течащи лиги. Никой не може да и помогне, и няма човешки син, който да улови непозната птица.
Започнала чернокосата сама да дебне край реката в засада бързата синя лястовица, когато се хвърлила върху нея, от водата се показал един воден дух, превърнал се мигом в голям морски кит и с огромната си опшка плеснал вещицата, хвърляйки я на другият край на селото. Причакала чернокосата на полето бързата синя лястовица, но едно плашило си свалило сламената шапка и я нахлупило на черната и коса, като така тя изгубила магическата си сила да лети. За третият път вещицата се подготвила, омагьосала всичко около лястовицата, пресушила реката, замразила земята, парализирала всичко живо и литнала след жертвата си. Но синята лястовица, знаела къде чернокосата вещица не само няма власт с магите си, но дори не би била допусната да стъпи. Полетяла право нагоре към небето, слънцето възпламенило магическата черната коса на вещицата и тя с писък полетяла обратно на земята. Върнала се в Москау, и като всички други свои приятели и роднини започнала да скача върху хората в гръб и да ги души като Голума от Средната земя. Правела колкото си иска магии необезпокоявана от старата върба или непознати птици. Започнала дори да се забавлява роввейки в гробовете заедно със своите близки.
Едно нещо все пак я безпокоило непрекъснато, от време на време поглеждала към небето, очаквайки старият и враг да се върне на земята и да разкара всички канибали и некромансери.

=====================




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2509064
Постинги: 2261
Коментари: 801
Гласове: 3721
Архив