Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 19:58 - Чернокосата вещица и синята лястовица, словашка народна приказка
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.08 15:41


Чернокосата вещица и синята лястовица, словашка народна приказка


Имало едно време едно село населено с канибали и некромансери, където се подвизавала и чернокосата вещица. Името му било Москау, както големият град днес, но това било преди много време и градът още не съществувал. Неуките и наивни селски хора от съседните села започнали да подозират москалите, но за тяхно нещастие чернокосата вещица развила до съвършенство магьостничеството си. С пъклено старание и убедителна реторика доказала на света, че жертвите на нападение в гръб, са си сами виновни за гдето ги удушват и изяждат, а ровенето по гробищата през нощта, е по вина на погребаните.

Един ден, отивайки на любимото си място на реката, чернокосата вещица видяла старата върба, под която често седяла като дете, разлюляна от невидим вятър. Старите и происнали клони се разтресли недоволно и върбата гневно проговорила с глас на мъдра древна дама. Наредила на младата вещица да помогне на москалите да се освободят от проклятието на канибализъм и некромансерство. Чернокосата обещала да направи всичко каквото може, но само излъгала, можела само да ги прикрива и подпомага с магията си при нападенията над хора и ровенето в гробове. Москалите можели да правят само това и чернокосата въпреки, че не ядяла хора, не можела да спре да им помага. Без нея и безценната и магия село Москау бе загубено и нямаше да има кой да изпълни мечтата и, да бъде обичана и ценена за способностите си, независимо от кого и за какво. Денем и нощем чернокосата съставяла заклинания едно от друго по-страшни и по-ужасни и жалките москали заприличали на миролюбиви вегетарианци, щадящи дори певелите в нивите си и даже страдащи за добитъкът си, който все бил недохранен. Но никаква магия не можела да спре последствията от яденето на гробищата, приятелите и в Москау били болнави и нещастни.

Един пролетен ден отивайки до старата върба край реката, чернокосата вещица видяла заедно с другите лястовици долитащи от юг и една прекрасна синя на цвят, с крилата и опашката като на другите, но от близо се различавал непознат за региона тропически вид. Синята лястовица кацнала на старата върба, която се разлюляла и надигнала старите провесени към водата клони, подобно на изискан поздрав към почтен непознат гост. Чернокосата веднага рабрала, че магията в Москау, ще бъде разрушена. Натъжена и обидена усетила как вече никой няма да има нужда от магиите и, превръщащи нещастните съседи от жертви във виновници за канибалството на приятелите и от селото. Извадила старият гребен от голямата си чанта с дълга презрамка, заклела го със силна прокоба и той се превърнал в мощна бензинова резачка-трион, с който злобно насякла старата върба. Докато се вихрела пенеща се от омраза, треска от стъблото се забила в лявото и рамо, това я озлобило до краен предел и тя се заклела във всички гробища във всички села, че синята лястовица ще е първото, но не и последно месо. Лично ще я удуши със здравата си ръка, ще и ускубе перушината с дългите и кокалести пръсти и изкорми с пинсетите си за гримиране.

Поискала от белобрадият старец баща и да събере селото, да обяви тържественно, най-голямата награда, каквато магиите и могат да сътворят, за който познае какво иска да яде дъщеря му. Хвърлили се селяните да предлагат мърша и човешки вътрешности, каквито те обичали. Чернокосата все още изпитваща пронизващата болка от парчето дърво на старата върба, което не могла да извади и то останало до ребрата и до сега, ги отритвала. Тогава белобрадият старец, изправил пред нея и гневно заявил, че знае какво иска да яде. Виждал я как съсредоточено наблюдава синята лястовица с течащи лиги. Никой не може да и помогне, и няма човешки син, който да улови непозната птица.

Подобно на всяка вещица и всеки психопат тя не понасяла да и отказват. Повече могла да приеме обидата, лъжата, побоя и дори гаврата, но не и отказът и противопоставянето на нейният каприз. Започнала чернокосата сама да дебне край реката в засада бързата синя лястовица, когато се хвърлила върху нея, от водата се показал един воден дух, превърнал се мигом в голям морски кит и с огромната си опашка плеснал вещицата, хвърляйки я на другият край на селото. Причакала чернокосата на полето бързата синя лястовица, но едно плашило си свалило сламената шапка и я нахлупило на черната и коса, като така тя изгубила магическата си сила да лети. За третият път вещицата се подготвила с всичките си магии накуп, пресушила реката, замразила земята, парализирала всичко живо и литнала след жертвата си. Но синята лястовица, знаела къде чернокосата вещица не само няма власт с магите си, но дори не би била допусната да стъпи. Полетяла право нагоре към небето, слънцето възпламенило магическата черната коса на вещицата и тя с писък полетяла обратно на земята. Върнала се в Москау, и като всички други свои приятели и роднини започнала да скача върху хората в гръб и да ги души като Голума от Средната земя. Правела колкото си иска магии необезпокоявана от старата върба или непознати птици. Започнала дори да се забавлява ровейки в гробовете заедно със своите близки.

Едно нещо все пак я безпокоило непрекъснато, от време на време поглеждала към небето, очаквайки старият и враг да се върне на земята и да разкара всички канибали и некромансери.





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2556448
Постинги: 2284
Коментари: 801
Гласове: 3729
Архив