Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10 01:35 - Червеният Ангел
Автор: bogoizbrania Категория: Лични дневници   
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10 01:37


  Сериозни дреболии
  https://www.youtube.com/watch?v=5y09Y66z7Fc
  http://www.gutenberg.org/files/8092/8092-h/8092-h.htm#link2H_4_0018
  Г. К. Честертън XVII. Червеният Ангел и Синият демон
  Наскоро установих наличието на хора считащи приказките вредни за децата. Ако изключим хората със зелени вратовръзки, за които не е сигурно дали са хора. Една дама ми изпрати откровенно писмо, с което се противопостави на разказването на детски приказки, за да не се плашели децата. Според тази логика трябва да забраним и любовните романи за младежи, за да не ги разплакваме. Подобен вид наставления са само неуместни образователни схеми, несъобразени с личността на детето. Ако забраняваме на децата да виждат караконджоли и тролове, то те ще започнат да си ги измислят сами. Малко дете оставено само в тъмното ще намери повече чудовища от Имануел Сведенборг. Въображението му ще роди повече ужаси, страшни и ужасни от това на маниак-лунатик. Детето харесва страшното и не го оставя дори и да спре да го харесва. Подобно на драмите и трагедиите за възрастни, с които те сами се измъчват. Страхът не е продукт на самата приказка, той е част самият свят на душата. ..... Напълно е нормално е детето да е палхо и естественно, то е уплашено от този свят защото в него има плашещи неща. То не обича да е оставено само, защото това гадно. Диваците се плашат от неизвестното, също както агностиците го почитат - само защото е факт. Така и приказките не създават страхове от какъвто и да е вид, не учат децата за грозното и злото в света, за детето тези неща са факт. Караконджолът не е идея от приказките. Приказката създава идеята за победа над караконжолът. Дори драконите са добре познати на децата от моментът на възникване на въображението им. Приказките са необходими, за да разказват за Свети Георги победителят. Самата същност на приказката е в създаване на идеи и образи, в които ужасният, огромен и безформен страх не е всесилен, а може да бъде победен от Божиите рицари, в този свят има сили по-велики от тъмнината и по-силни от ужасът. Като дете се взирах в тъмнината докато там не се появеше черен великан по-висок от небето. Ако имаше звезда на небето то това го правеше циклоп. Благодарение на приказките не се побърках съвсем. На следващият ден намерих приказка, в която малко дете като мен прогони такъв циклоп чрез меч, тъпи гатанки и проява на слелост. Понякога нощното море е страшно като ламя. Но много младежи и моряци засвидетелстват за дракона или дори два дракона като просто голяма вода. Най-страшната приказка на братя Грим като разказ и въображение е за "Момчето. което не можеше да трепери", ще ви ракажа за какво е тя. В нея има потресаващи сцени. Помня добре видът на крака влизащи през комина и обикалящи стаята докато не се съберат с тялото и глава идващи след тях по същият комин. Страхотно описание. Смисълът на случката е не толкова да ни плаши, а да покаже безстрашието на момчето в стаята. Неговата безстрашност пред тези страшности е най-страшното в приказката. Той потупва караконджолите по гърба, сяда да пие с дяволът, в днешно време това ме насърчавам в смелост сблъсквайки се с тежки заболявания. Моля се за повече от този дух. Прочетете историята му до край, една от най-мъдрите разказвани някога. Накрая момчето бива принудено да трепери като жена му го полива с кофа студена вода. В това виждам повече смислено представяне на семейството от всички книги за секса в Европа и Америка взети заедно. (бележка на преводача: авторът е бил в кома за повече от две години, като съпругата му се е грижила през цялото време за него, може би по подобен начин го е извадила от комата). ..... На 4-те ъгъла на леглото на детето има образи на Персей, Роланд, Сигурд и Свети георги. Ако ги махнем няма да станем по рационални, само ще го осатвим само с демоните. Ясно е че демоните съществуват. Нещата даващи надежда за света ни днес са непрекъснато отричани и пренебрегвани, но тези които ни обезкуражават са постоянно доказвани. Както споменах на “H. N. B.” ( на когото ще пожелая весела коледа, с най-добри пожелямия), най-реалната вяра на модерният човек е в мъчението. Най-правоверният моден поет е събрал днешното светоусещане в изтънчена агностическа фраза- "Ако вероятно има небе, то вероятно под него е адът." Днешният свят има тъжен образ, изграден от ревностно спазвана традиция и всякакви нови духовни търсения и догатки са започнати като тъжби. До скоро не вярвахме в призраци. Но вече заповаме по малко да вярваме и в привидения. ..... Много хора са против спиритизмът, почукването по масата и подобни явления понеже са недостойни, призраците развалят майтапите и клатят масата. Не подценявам такива прояви. Бих искал призраците да са по-артистични. Да създават настроение на позитивни преживявания. Съвременният спиритизъм е постен и тъжен. Езическите идоли са безобразни, а християнските светии са прекалено сериозни, модерните призраци са комбинация от двете, отвратителна комбинация. Специално новите призраци са демони и по-точно сини демони. Най-голямата заслуга на коледата е, че сред цялата митология тя е най-щастливата и част. Аз разбира се вярвам в Санта Калус и понеже съм в добро настроение съм снизходителен към всеки невярващ. Ако някой не успява да възприеме усилията ми да облагородя недостатъците в днешният свят, бих му препоръчал разказът на Mr. Henry James, наречен “The Turn of the Screw.” Един от най силните разкази писан някога, за който се съмнявам дали е било необходимо да бъде написван. Описва се растежът на две невинни деца под опеката на гадните призраци, на младоженец и гувернатка. Както казах съмнявам се дали е трябвало да се публикува, не защото е неприличен, не в това е въпросът, а в това дали е духовен, все пак това са толкова спорни неща че си заслужава да се разгледат. Аз бих оценил съмнителните истории, ако той публикува разказ за две деца и Санта Клаус. Ако той не го направи или не може, то тогава се изправяме пред тъжната реалност на нещастната мистерия, ние не сме рационалисти, а циници. ..... В размислите си смътно съм си представял пламъцие на огънят като големият червен ангел. Вие вероятно не сте чували за Червен Ангел. Но със сигурност сте слушали много за синия дявол. Точно за това е слисълът на разказът.  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bogoizbrania
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2543341
Постинги: 2277
Коментари: 801
Гласове: 3729
Архив